Дискриминация, сексуален тормоз, сексизъм – това са само част от проблемите, с които жените в армията в Украйна се сблъскват, а и не само там. Няма точни данни колко жени са засегнати казват от Института за програми за равенство между половете. Има ли начини жените в армията да се справят с тях – разказва Бесте Сабри.
„Аз бях част от субкултурата, в която хората носеха кожени якета, военни ботуши и китарите си. До 2014 г., бях креативна, ту работех, ту бях безработна – огнени шоута, музика, китара или нещо друго. След събитията, които се случиха в страната, спрях да бъда креативна и вдъхновена“, каза Андриана Сусак.
„Казвам се Катерина Приймак. Аз съм ръководител на движението „Ветеранка“. Основната цел е да подкрепяме жените войници и жените ветерани от набирането им до ветеранството, за да укрепим правата им в сектора на отбраната. В миналото съм била военен медик. А сега работя с екипа за равенство между половете в украинските въоръжени сили“, обясни Катерина Приймак, бивш военен медик и ръководител на движението „Ветеранка“.
Тя завършва университет със специалност „Културни изследвания“. След дипломирането си става част от украинската армия. А след службата си получава и магистърска степен по публична политика и управление.
„След Революцията на достойнството много хора се присъединиха към силите, защото войната ни започна през 2014 г. И тя продължава и до днес. Аз оказах помощ на медици по време на Революцията. И след това станах военен медик след няколко курса на обучение. Подготовката може да трае два или три месеца“, каза Катерина.
Какво правехте като военен медик?
Работата ми беше много опасна. Ако има пострадал, заемате позиция, не можете да чакате пожарът да спре. И трябва да евакуирате ранения, който може да умре всеки момент от опасното място до следващия етап на евакуация, когато сте на по-безопасно място и по-образовани лекари започват да работят с този човек и да го следят до болницата.
Имали ли сте случай, в който някой умира?
Да, имам случай, в който човек почина. Тежки наранявания, това е обичайна история. Един човек може да изживява последните си минути, но вие вече сте готови да го евакуирате, но нямате достатъчно време да го преместите, не можете да го сложите в колата си. Така че понякога някой умира.
Защо решихте да станете военен медик? Звучи като трудна работа за жена.
Мисля, че е трудна за жена и е трудна за мъж. Така че няма разлика. И бях готова за всяка позиция, за да бъда полезна на страната си. Пътят към медицинската служба е по-лесен за жените, защото е по-традиционен в сексисткото мислене, тъй като през Първата и Втората световна войни имаше сестри на милосърдието, които помагаха с медицинска помощ. Жените нямат много възможности да изграждат кариера в армията, да бъдат забележими, но пътят към медицината е може би един от най-лесните сред другите бойни позиции, защото жените често не участват в бойни действия, а като секретарки или складови работници. Служих една година и станах ветеран през 2015 г. След това избягвах всякакви въпроси за армията и ми беше трудно като много мирен човек, като пацифист да разбера себе си, около три години бях в депресия. Когато осъзнах преживяното, разбира се, ми стана по-лесно и започнах да работя с жени войници, жени ветерани.
В украинските въоръжени сили има около 70 000 жени. Институтът за програми за равенство между половете и движението „Ветеранка“ работят в тясно сътрудничество. Благодарение на усилията им през 2018 година Министерството на отбраната отваря нови 63 бойни позиции за жени. Институтът се занимава основно със социология и анализи. Хана Хриценко работи към проект на организацията, наречен „Невидим батальон“.
„Ние не ги подкрепяме директно. Не им предоставяме услуги. Но включваме техните гласове в нашите проучвания. Подкрепяме публични случаи на несправедливост, като случаите на сексуален тормоз. Защитаваме тези жени, които са достатъчно смели да се борят за правата си. Така че не предоставяме директни услуги. Но проверяваме ситуацията. Работим с парламента, с Министерството на отбраната, за да постигнем някои правни подобрения, да постигнем някои подобрения в положението на жените, които са осъществими. Не предоставяме правна подкрепа. Но ги подкрепяме публично, като правим гласовете им по-видими. Най-трудно беше, когато започнахме да говорим за жените във военните сили, че те имат права, че са изправени пред сексизъм. И в началото това беше много екзотична история за украинското общество, защото приносът на жените към отбраната им беше невидим. А когато беше видим, той беше много екзотизиран в медиите, като типична медийна история - жена някъде в окопа, която си прави сутрешния грим, показва си лакираните нокти, и я питат дали съпругът ѝ я е пуснал да отиде“, казва Хана Хриценко, социолог и анализатор в „Невидим батальон“ към НПО „Институт за програми за равенство между половете“.
„Когато жена се присъединяваше, много мъже ѝ казваха: Какво правиш тук? Трябва да си вкъщи, да готвиш и да отглеждаш децата. Така че имаше много сексизъм, много проблеми, като например с униформата, защото никой, по това време през 2014-15 г., не произвеждаше униформа, която да е подходяща за жени. Тя беше много голяма. Жените трябваше да слагат други дрехи под униформата. И основният проблем беше, че повечето бойни позиции бяха затворени за жени“, добавя тя.
Това значи, че на практика жените изпълняват бойни задачи, но без да са назначени, или са назначени на небойни позиции. Така може да се окаже, че готвачка по документи е на бойна задача.
„И това беше случаят с Катерина в началото. Тя беше част от доброволческата единица, но не беше част от официалните въоръжени сили, защото официалните въоръжени сили не позволяваха на жените да заемат много позиции, което означаваше, че тя беше ветеран само неофициално, но не и според държавния регистър. И нашата първоначална задача беше да започнем този разговор. Казваха ни, че войната не е женска работа, но ние отговорихме, че войната не е мъжка работа, войната не е човешка работа‘, смята Хана.
Много от мъжете също отказват да служат под командата на жена и се местят в други военни единици, за да бъдат подчинени на мъж.
С помощта на други организации Институтът успява да разработи проект за механизъм, който да служи за постигането на равенство между мъжете и жените в армията.
Вижте още във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
