"Галъп": За ГЕРБ биха гласували 23.4%, 15.9% - за БСП

Ако изборите за Народно събрание бяха сега, за ГЕРБ биха гласували 23.4%, 15.9% - за БСП, 7. 8% – за ДПС. Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена в редовния "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл", съобщиха от агенцията.

"България без цензура" и партньорите й събират 4.9% електорална подкрепа, Реформаторският блок - 4.2% %, новата коалиция на НФСБ и ВМРО - 3.1%. Следват АБВ с 2,4%, "Атака" – по-малко от 2% и др. Около 34% от запитаните заявяват, че няма да гласуват.

Изследването е проведено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. То е независимо и е част от ежемесечната изследователска програма на „Галъп”.

Моментната картина говори за възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди зависи от хода на кампанията. ГЕРБ е партията с послания, основани на стремежа за пълно мнозинство. При БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции. "България без цензура" губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение.

След казуса "Пеевски" през юни миналата година кабинетът на изключително ранен етап в сравнение с други правителства достигна високи нива на недоверие - от около и над 60%. В хода на протестите през миналата година доверието в кабинета се движеше в граници около и под 30%.

От началото на годината насам доверието в правителството постепенно спадаше и закономерно достига най-ниската си точка от 18% в началото на август – когато кабинетът "Орешарски" беше в оставка. Недоверието към началото на август пък е 73%. Подобни са били данните в последните дни на правителствата на Борисов и на Тройната коалиция.

Като обобщени нива на доверие кабинетът на Орешарски остана между кабинета "Борисов" и кабинета на Тройната коалиция, отбелязва „Галъп”.

Мнозинството от оценките за кабинета "Орешарски" са негативни. Близо 1/3 от запитаните го намират за "изцяло неуспешно управление", а близо 1/4 смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.

Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. И тук с финала на мандата идват и най-ниските оценки.

От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%.