Той е едно от емблематичните лица в масовото бягане и в професионалния спорт. На 70 години не спира да отбелязва нови постижения, да поставя нови рекорди и да впечатлява със силата на духа си и възможностите на тялото.

"Да бягаш на 70, е като да бягаш на 15, само че духът ти е на 15, а тялото ти е на 70 и вече не издържа на същите физически натоварвания. По-трудно се възстановяш, по-бавно бягаш", казва Боян Лефтеров.

През 1980 година той е обявен за „Майстор на спорта“, а през август тази година атлетът се прибира с нов комплект медали от световното първенство за ветерани в Гьотеборг, Швеция. Там става първи в дисциплината крос кънтри, втори – на 5000 метра, и трети – на 1500 метра.

Боян Лефтеров е носител на републикански, балкански, европейски и световни титли в различни дисциплини.

Започва да тренира в ученическите си години, има и дълъг период, в който прекъсва, но през 2008 година отново обува маратонките и шпайковете и отбелязва успех след успех.

През последните четири десетилетия освен на семейството си Боян е отдаден и на нещо друго – отглеждането на пчели и производството на мед.

Какво е общо между бягането и пчелите, ще разберем по-надолу. Сега ще се върнем към първите срещи на Боян Лефтеров с бягането.

Състезание до стълба

и бягане до телевизионната кула

"Още като дете обичах да се състезавам. В мен си е - нещо вътрешно ме движи", споделя Боян.

Когато приключвал училище в родното си село Драгичево, той обичал да организира съучениците си да се надбягват. Залогът бил няколко стотинки, а Боян се оказвал детето, което винаги ги прибира.

Още тогава в детското си съзнание имал стратегия. Казвал на другите - "Хайде, да тичаме до онзи стълб" и избирал отсечката да е със спускане надолу и връщане обратно. Повечето деца тръгвали на спринт, а след това за изкачването нямали сили.

Боян Лефтеров (вдясно) в младежките си години.

На 16 години Боян влиза да учи в строителния техникум "Христо Ботев" в София. Между курсовете излиза да тича, надбягва се и с други момчета, но винаги пристига първи, и то с лекота, пред стадион „Народна армия“, където ги очаквал учителят им.

По това време има поне 15 техникума, между които се прави състезание - есенен крос в Борисовата градина. Боян винаги е победителят в индивидуалните бягания при момчетата. Спомня си, че при момичетата победителка е Николина Щерева.

Учителят по физическо забелязва потенциала на Боян и в часовете по спорт дава на момчетата на играят футбол, а него изпраща да тича до телевизионната кула и обратно. 

"Обаче бързах да се върна, за да се включа и аз в играта. Мойте съученици, като ме виждаха целия в пот, казваха да заставам на вратата", спомня си лекоатлетът.

Боян Лефтеров - в ученическите си години. (В средата сред момчетата долу).

„Майстор на спорта“

Във втори курс учителят по физическо убеждава Боян да започне да тренира и той отива при Цвятко Спасов. Тогава за него започват и по-сериозните тренировки, които се провеждат три пъти в седмицата - понеделник, сряда и петък. Подготвя се на средни дистанции - 1500 и 3000 метра и бележи своите победи на турнирите. Това е и времето, в което ходи на лекоатлетически лагери.

 

През 1973 година Боян Лефтеров влиза в Армейската спортна школа за високо спортно майсторство "Чавдар".

Снимки: Личен архив

"Постъпих в нея есента като войник. Имаше три месеца, в които си бяхме като войници с пушки и стрелби. Ходеше се и по лагери. До 1975 година служих в нея, но не напредвах особено. Тогава започнаха травмите от многото натоварване - тренирахме при високи обеми, понякога и двуразово. Имаше изготвени програми, планове и трябваше да ги следваш. Ако сгазиш лука - имаше наказания", разказва Боян Лефтеров.

Изкарва в школата две години, тренира като професионалист за ЦСКА. Спомня, че подходът на Цвятко Спасов бил „по-човешки“ - задавал е въпроси за усещанията в състезателите и търсел обратна връзка за формата им.

Когато е на 19 години, Боян бяга с мъжете и за първи път тича 5000 метра под 15 минути - 14,58. В този период става и държавен шампион при юношите в дисциплината.

По това време започва подготовката на Боян за по-дълги дистанции – като 5 и 10 км, и се състезава с най-добрите имена в леката атлетика за онези години - като Владо Кънев, Васил Лечев, Мирослав Якимов, Весо Манчев, Румен Механджийски.

"Около 10-15 човека бяхме на едно ниво и когато заставахме на старта, никога не се знаеше кой ще спечели и как ще се наредим в класирането. Конкуренцията беше сериозна. Румен Механджийски най-често беше първи, раздаваше се до край и във финалния спринт", разказва Боян.

"Тренировката си е тренировка, но трябва и възстановяване и възстановяването трябва да бъде по-добро от тренировката. Не се много товарех, тренирах с Цвятко много разумно", казва Боян.

По това време на състезание в Чехия на 5 км пада до 14,13 минути.

Около 1977 година за първи път се пуска на маратон - в Полша, където отива с треньора си. Преди това тича халф в Плевен, но няма истинска подготовка за 42 км.

"При мъжете нямах значими успехи, финиширах в тройката на 5 и 10 км. Спечелих едно състезание София-Перник през 1978 година - 23 км. Тръгваше се от Руски паметник - до тогавашния завод "Ленин", разказва Боян.

През 1980 година покрива норматив на маратон в държавно първенство и става "Майстор на спорта". Трасето минава през Борисовата градина, към Околовръстния път към Нови хан и обратно.

Все повече травми и болки

През 1981 година Боян Лефтеров приключва с бягането, защото му причинява все повече травми и болежки, които засягат коленете и ахилесите му. Този период съвпада и с годините, в които среща бъдещата си съпруга, а след това открива пчелите, които се оказват и лечители на болките му.

Още при първата среща на лекоатлета с насекомите през 1982 година – те го жилят точно там, където са неразположенията по тялото му.

Снимка: iStock

Общото между пчелите и бягането

Впоследствие Боян разбира и че има много общо между бягането и пчелите.

"Общото е това, че пчелите трябва да ги докараш в най-добра форма точно когато има паша и е моментът да ти съберат мед. И в спорта е същото - трябва да си в най-добра форма за състезание, което ти предстои. За пчелите най-важното състезание - това е медосборът“, коментира Боян Лефтеров.

Той получава два кошера като подарък от бащата на съпругата си. Покрай него започва да учи все повече за пчелите и меда.

Пчелите, които лекуват

„Когато се вади медът, е нещо като празник в семейството - всички помагат с нещо и лека полека свикнах с работата. А ахилесите, както боляха, така спряха. Спряха да ме болят и коленете", казва Боян.

Той постепенно свиква с насекомите в Драгичево. Стига до 102 кошера, сам си създава майки и надълбоко навлиза в пчеларството. Казва, че да отглеждаш пчели, е да общуваш с тях и ако направиш грешно движение, грешката е твоя, а не тяхна.

Физическият труд покрай пчелите помага на Боян и за общото състояние на организма  му - не се налага да прави обща физическа подготовка.

"Пчеларството ме успокои. Като работя с пчелите, съм със спокоен. Има един аромат, който просто те успокоява. Ако вечер изпиеш една чаша хубаво мляко с хубав мед, директно ще заспиш. Всичко сам си правя. Чел съм много теория, но с практиката е съвсем друго. Теоретиците казват, че по изкуствен начин трябва да създаваш майки и по този начин да контролираш пчелите. Аз обаче стигам до извода, че пчелата не е толкова глупава, тя не е опитомена. Може да съществува в диво състояние. Сама си избира жилището и ще избере и най-подходящото дърво - което да я лекува при заболяване и същевременно да я освободи", разказва Боян.

Снимка: iStock

Да си подкрепа за семейството си

През десетилетията, в които се занимава с пчеларство - като продължение на семейната традиция, Боян работи различни професии, за да дава сигурност на семейството си. След като сключва брак, той е отдаден изцяло на него. Работи като геодезист в кариера над Батановци, 6 години работи и като сондьор в условията на постоянен прах и опасност за здравето. И до днес се чуди как успял да се размине с инциденти.

"Един ден обаче се качвах по баира с една торба видии за сондата и усетих как силите ми се губят, че здравословно нещо не е наред - по-рано това въобще не ме затрудняваше", споделя Боян.

Напуска и изкарва курсове като ръководител движение в ЖП, заема тази длъжност в продължение на три години. Прави си и дърводелска работилница в село Драгичево. Бил е и в общината в звено „Кадастър и регулации“.

Това са години, в които въобще не мисли за бягане, има предизвикателствата на дните, с които трябва да се бори.

През 1996 година има момент, в който отдъхва от притесненията, които носи, и отива на състезание в Гърция като ветеран с групата на копиехвърляча Димчо Бъчваров. Тогава навлиза във ветеранския си период на бегач.

Обратно към бягането

2008 година се оказва като вододел в живота му заради трагедия в семейството. След нея постепенно се връща към нормалния си ритъм и започва работа в медицински център в София като невъоръжена охрана. Усеща, че има повече свободно време, чувства се физически възстановен, не е качил килограми и отново започва да тича.

"Започнах да бягам по 1-2 км, правех по 2-3 тренировки в седмицата“, казва Боян.

През 2012 година отива на Балканско за ветерани в Хърватия. Пуска се на 1500 и 5000 метра. За първи път след толкова време обува отново шпайкове, но получава крампи в прасците. И въпреки тях, и въпреки дългото си отсъствие от пистата, успява да финишира трети с време малко над 19 минути на 5 км.

Снимка: iStock

Това бягане напомня на Боян Лефтеров за състезателния дух, който носи, и той отново започва да застава с конкуренция на старта в различни дисципли.

През 2014 бяга в Солун 800 и 1500, като става балкански шампион в двете дисциплини и поставя рекорд в по-дългата от тях.

През 2016 година за първи път тича в Южния парк в отборно бягане на 5kmrun с "Гладиаторите на Механджийски". Първото му бягане е за 19:17 минути.

През 2017 година тича в Нови Сад в Сърбия. Тогава завършва втори на 800 метра и 1500 метра.

През 2018 година отива на световно първенство в Малага. Полетът му обаче закъснява и ситуация с непълноценен сън, промяната в надморската височина и влажният въздух не му позволяват да представи най-доброто от себе си на първото бягане в програмата. Определя това преживяване като "фиаско".

През същата година се и пенсионира и получава обезщетение от шест заплати накуп.

През 2019 година не търси никакви спонсори, а предлага на съпругата си да си направят ексурзия до Венеция с парите, които е получил, и да участва там на европейското за ветерани. Пътуват заедно с дъщеря им и съпруга ѝ. Тича 1500 метра, където става трети. А на 10 000 метри - е първи.

През зимата тича и в Истанбул на 800 метра и 1500 метра и отново поставя рекорди. Там се среща с приятели от България, които са били изселени от България по време на "възродителния процес". Те самите отдавна не тичат, но скандират името на Боян в залата.

Атлетът споделя, че винаги намира приятели и сред конкуренцията - защото си задават въпроси за подготовката и вибрират на една чистота.

Всички балкански рекорди във възрастова група М65 от 800 метра, 1500 метра, 5000 метра, 10 000 метра, полумаратон и маратон са на Боян Лефтеров, за което се води постоянна статистика.

Снимка: iStock

"Балканските рекорди си ги изяждах като мед и масло", казва той.

Преди пандемията през 2020 година Боян тича в зала в Белград. Завършва първи на 800 метра и 1500 метра.

През 2021 г. става първи на 800 метра и 1500 метра и в Корча, Албания, а през 2022 година е отново победител в двете дисциплини в Ново Место, Словения.

През 2022 отново се връща в Солун, за да бяга 1500, 5000 метра и полумаратон и става балкански шампион в трите дисциплини, поставя и рекорд на 5000 метра.

През 2023 година тича 1500 и 3000 метра в Истанбул, където отново става балкански шампион.

Изживяването Гьотеборг: Медали и няколко падания

След като през зимата на 2023 година Боян разглежда програмата в Гьотеборг, решава да участва в четири дисциплини, които са разпределени в шест дни.

Като част от подготовката си атлетът бяга на полумаратона в Стара Загора и участва в отборните бягания на 5kmrun в Южня парк.

Месеци по-рано - на 18 февруари, когато е рожденият му ден, Боян Лефтеров бяга 3000 метра в зала в опит за световен рекорд. Това е първият ден, в който попада в нова възраствова група – 70+ години.

"За първи път ми се случи предната вечер да не спя. Мислех си как на следващия ден правя 70 години - колко напреднала възраст е това, къде съм тръгнал, минах си през живота като на филмова лента. Това ми се случваше за първи път", споделя Боян.

Усещането му е, че отива на рожден ден и на бенефис едновременно. Емоционалната умора обаче и чувството за отговорност не му позволяват да даде най-доброто от себе си.

Отива в Гьотеборг, защото търси конкуренция на неговото ниво. Прекарва близо две седмици в града, като в рамките на 11 дни прави шест старта - крос кънтри, 5000 метра, 1500 метра (две серии), 800 метра (две серии). Бяга ги на два стадиона и в един парк.

По-голямата част от трасето за крос кънтри е окосена трева, на две места има нарочно направена кал.

На крос кънтри бягането в Гьотеборг.

Бягането на 5000 метра е първо в програмата за Боян. Той се движи трети, без да бяга на максимална скорост. Оставя си сили, защото на следващия ден е на полуфинал на 800 метра, където завършва пети.

След старта на 5000 метра възниква една по-особена ситуация. Втори в бягането се движи ветеран от Полша, който в последните метри започва да се олюлява и пада. Боян не го прескача, спира се и опитва да му помогне да продължи. Полякът обаче колабира в ръцето му и пада втори път. Медицински екипи идват към пистата, а Боян завършва втори, подгонен от англичанина зад него.

При финала на бяганията всички се събират и си правят снимка. Кенийците не аплодират първия, но аплодират Боян за постъпката му.

В хотела, в който е отседнал, Боян се сприятелява с канадския бегач Джон Кларк, който е станал свидетел на сцената и му разказва, че неговата агитка също го е аплодирала.

Боян си носи мед от България и си прави медовина с вода лимон, към която добавя и малко разтворим магнезий.

Дава от меда си на Джон Кларк, а след като го опитва, канадецът реагира с "Уаууу". Общуват си чрез текстови съобщения в преводач. Канадецът всеки ден си носи на закуска от меда и го използва за подправка – толкова му харесва.

Най-предизвикателна от дистанциите, на които се е записал, за Боян е 1500 метра. Там той иска да вложи всичките си сили. Обаче обува шпайкове, които му изиграват лоша шега - отпред слага по-дълги шипове и пада с тях под възгласите на канадците, които от интернет са научили да викат "Българи юнаци". Въпреки инцидента българинът завършва трети и получава бронзов медал.

В дните между състезанията в Гьотебор Боян тренира в близък парк с хубаво окосена трева, където хвърлят дискове. Дори има момент, в който мисли, че вижда летяща чиния над главата си. Там бяга и бос под лек дъжд. Прави и леки загревки около хотелите.

Боян Лефтеров с българските участници в Гьотеборг, Швеция.

Подкрепата, която получава

При големите пътувания семейството на Боян му помага с организацията - регистрациите, полетите, избора на хотел. Финансова подкрепа получава и от Българската федерация за ветерани спортисти, както и от близки и приятели в Перник, които вярват в страстта му.

Атлетът изразява благодарността си към семейството си и за търпението, което то показва, защото понякога се случва той да отсъства и за по-дълго.

Медалите, с които се прибира от Швеция.

Боян следи световните събитията за ветерани в специален сайт. Следващото световно първенство ще бъде през 2026 година в Южна Корея. Казва, че ако доживее и е здрав, ще опита да тича и там.

Най-сладката победа и вечното завръщане към бягането

Като най-сладка победа Боян Лефтеров определя момента, в който става републикански шампион като юноша. Тогава е абитуриент и усеща емоциите на съучениците си, които се радват за него. Някои от тях празнуват успехите му и до днес.

"Никога не съм се радвал така, както съм се радвал тогава, въпреки че и сега пускат химна заради мен", споделя Боян.

Боян Лефтеров на 5kmrun в Южния парк на 28 септември 2024 година. Снимка: 5kmrun

Шпайковете и пиронът

Той коментира, че има ветерани, които постоянно се заричат да окачат шпайковете си на пирон на стената. Чуди им се им защо - не са ли разбра ли, че рано или късно отново ще ги свалят, за да ги обуят, защото когато бягането е част от теб, то постоянно ще се връща в живота ти.

"Винаги се връщаш. Аз никога няма да мога да си закача шпайковете на пирон, но ще помоля близките ми, когато приключи земният ми път, да ги сложат до мен в ковчега, а с пирона да заковат капака", споделя Боян.

За Боян сладостта от бягането е като сладостта от меда. И двете са характеристика на живота му.

Въпреки че е щастлив дядо на момиченце, едно от притесненията на атлета в момента е кой ще продължи да се занимава с пчелите след него, за да продължи повелята на рода.

Боян Лефтеров сред кошерите си.

„Аз още не съм се научил да бягам“: Някои съвети от Боян

"Аз повече от 50 години бягам и още не съм се начуил да бягам. Въобще не съм перфектен бегач", казва Боян.

Той коментира, че с бягането гледа да подобрява здравословното си състояние и изразява някои критики към масовите бегачи - да не гледат пейса на всяка цена и да не са толкова концентрирани в обема. Според него много по-важно да е да слушаме тялото си и да щадим сухожилията и ставите. Важно е да внимаваме и за веществата, които организмът губи.

На бягане в Южния парк с 5kmrun. Снимка: 5kmrun

Според Боян Лефтеров, когато тренираме неправилно, тялото запаметява грешки, а това е като да строиш къща със слаби основи - ще натрупаш нагоре, но в един момент всичко ще рухне.

"Необходима е здрава основа и да работиш постоянно за глезените - те поемат удара и той не отива в цялото тяло - като коленете, кръста, гръбначния стълб“, посочва Боян.

"Омекотяваш и ако стъпиш правилно, тази енергия ти се връща и те бута напред. Иначе една част от нея отива на вятъра", казва още той и допълва, че е стигнал до изводите си чрез самонаблюдение.

На бягане в Южния парк с 5kmrun. Снимка: 5kmrun

Някога треньорът му е казвал да бяга по-икономично, с по-малък размах в ръцете, за да се губи възможно най-малко енергия. „Така по-бързо ще се възстановиш, а следващия път ще имаш по-голям запас. В обратния случай - бягането ще черпи енергията от резерви“, посочва Боян.

"Аз винаги си правя леки бягания - квалифицирам ги като "бабешко бягане", "прабабешко бягане", "прапрабабешко бягане", и обръщам внимание на техниката – да не замахвам с ръце, да се движа с малка крачка, а приземяването да става под центъра на тежестта на тялото. С приземяването трябва да идва избутването напред, а не стъпване с пета - и удряне на спирачка", споделя Боян.

Според него първо трябва да си се научил да бягаш на скорост и едва след това да се пускаш на дистанции като маратони и ултрамаратони.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK