Повечето любители на бягането знаят Георги Станоилов като организатор на 5kmrun – съботните събития, които обединяват хиляди хора в страната в общи трасета – със състезателен дух или в разпускаща тренировка, и точни измервания с хронометър. През годините той нееднакратно е обяснявал идеята си да пренесе тези спортни мероприятия у нас по модел, който вижда в Лондон.

10 години по-късно тя е не само успешна спрямо присъствието на бегачи – регистрираните в платформата са близо 30 000. Събитията свързват хората в общност, разговорите след тях продължават, стъпките са споделени и се изнасят ѝ извън парковете.

Създаването на общност е присъщо за Георги Станоилов. Неговият образ е много по-многолик от онзи на човека, който въвежда новите участници в правилата на бяганията в парка, а след финала поздравява всички.

През последните години той се превръща в майстор на редене на мозайка, притеглен отново от идеята да пренесе успешен модел у нас, който има потенциала да служи на другите.

През народните танци пък Станоилов достига до забравения писател Цончо Родев. Той прочита негов разказ, който така го докосва, че задвижва още една енергия към общностното разпространение.

Така през 2022 година заедно с Марта Радева - преподавателка по български език и литература и един от пазителите на паметта на Цончо Родев, и с Георги Ненов от “Свръхчовекът с Георги Ненов”, преиздават книгата „Една Торба Ключове“ –12 разказа по истински случаи за достойнството на българина. 

5kmrun – увлечени от общите стъпки

Две години Георги живее със семейството си в Лондон, където посещават събитията parkrun – на световна организация, която провежда петкилометрови бягания. Виждат, че това е успешен модел в британската столица и решават да го пренесат в България.

Как един от най-бързите атлети в света няма националност, за която да бяга?

В първите години 5kmrun е събитие, което започва да се провежда в няколко български града – София, Пловдив, Варна и Бургас. През юни 2023 година те вече са 15, така парковете, които приютяват бегачите на 5kmrun стават общо 16, защото в София те са два – Южен и Западен парк. Началото навсякъде е общо – 9:00 часа през лятото и 10:00 часа в по-хладните месеци. В столицата всяка събота спортуващите организирано са между 500 и 700 души – заедно с детското бягане, което също вече има своята традиция след бягането на големите. А в цялата страна участниците са между 1100 и 1400 души.

Събитията са напълно безплатни и един от принципите на 5kmrun, е че винаги ще останат такива – с подкрепата на спонсори и дарители.

5kmrun създава и свое приложение за бягане - 5km Selfie, чрез което всеки участник може да регистрира индивидуалните бягания, които прави извън официалния старт.

Малки деца – най-младият бегач е на 4 г., възрастни хора – най-възрастният участник е на 85 г. (бай Любен, който има 388 бягания зад гръбра си), хора с увреждания, кучета. Общностният дух е една от големите характеристики на 5kmrun. Принципът в бяганията е „предай нататък“. Почти всеки е довел приятел, на когото иска да покаже „колко е готино“. А след това той казва на друг.

“Това е едно изключително положително събитие. Всеки един човек може да се увери, когато дойде към 8:30 часа в събота в някой от парковете. Там се срещат хора, които са много положително настроени, хора, които искат да прекарват времето си с други - на тяхната честота. Ние организаторите също се зареждаме от тази енергия. Хората откриват и половинките си на тези бягания, вече имаме няколко сватби и създадени деца в рамките на общността“, коментира пред btvnovinite.bg Георги Станоилов.

„Нещо, което цял живот си пазил“: Силата на мозайките

Преди няколко години Георги и съпругата му посещават Божи гроб в Йерусалим. В екскурзията е включено и пътуване до Йордания и града на мозайките Мадаба. Там влизат в училище за деца с двигателни увреждания, които се обучават да редят мозайки. Когато Георги пристъпва в ателието, изтръпва. Разбира, че това е нещо, което цял живот е пазил. Рисува още от дете, силата му е във „фалшифицирането“ на образи – да изрисува нещо по зададен модел. Сега вижда какво се случва в училището в Мадаба и иска и този модел да пренесе в България – така, както прави с бяганията. Вече има създадените във времето контакти с компаниите, с които работи, и с хора, които му съдействат. Жоро иска да помага на хора с двигателни увреждания, които могат да работят с ръцете си – вярва, че така те ще се почувстват значими и полезни.

След придвижване с кола на ултрамаратон: Дисквалифицираха топ атлет, поставял рекорди

„В училището в Мадаба влязохме в гимнастическия салон, който беше пълен с готови мозайки, направени професионално. Захласнах се и толкова време прекарах вътре, че всички пътници от автобуса трябваше да ме чакат, за да се кача при тях“, споделя Георги.

Той е решен да започне обучение по редене на мозайка. Първоначално е готов да замине за Мадаба за шест месеца, за да премине през такова. Разбира обаче, че може да се обучи и в Гърция. В крайна сметка попада на учител в България – Михаил Николов.

След като го обучава, Михаил насърчава Жоро сам да разпространява уменията си към други хора. Така той става ментор и учител на възрастна дама, а когато тя го пита как да му се отблагодари, той ѝ оставя същото послание „предай нататък“.

Създаването на едно мозаечно платно може да отнеме и години, Георги вече е завършил пет-шест такива платна – сред тях са на Свети Георги, лицето на дъщеря му, на цветя. Към момента завършва по-голяма своя творба, която ще даде като дарение на църквата в село Лесново – тя е на светеца Архангел Михаил, с размери 130 на 106 см.

150 маратона за 150 дни: Слънчево изгаряне, „мозъчна мъгла“, нападение от свраки и среща с крокодил

„Една торба ключове“ – силата на думите на Цончо Родев отново стига до нас

От години Георги Станоилов играе народни танци с клуб „Чанове“. Посещава един от форумите на клуба, където открива няколко изречения от разказа „Хоро върху острието на ятагана“ на Цончо Родев. Забравен автор у нас. Силно впечатлен е от него и лавинообразно започва да търси допълнителна информация за автора и творчеството му.

„Толкова силно бях впечатлен от тези 21 изречения, че реших на всяка цена да издиря разказа. Оказа се, че книгата отдавна е изчерпана“, споделя Станоилов.

 

Той намира книгата в онлайн платформа за читатели, прочита я цялата и осъзнава, че тя трябва да стане достояние за колкото се може повече българи. С Марта Радева и Георги Ненов решават да я преиздадат.

„Тази книга трябва да се чете от колкото се може повече хора, тя трябва да се препрочита. Това са 12 разказа по действителен случай за достойнството на българина. Те не си приличат, не са едностранчиви, сюжетът не е еднакъв. Разказват за достойнството както на известни, така и напълно неизвестни българи от историята ни. Това са тихи достойнства, тихи постъпки, за които благодариш на Господ, че си българин“, казва Жоро.

15% от печалбите от книгата се даряват на фондация „Цончо Родев“, която Марта Радева поддържа. През 2023 г. се отделят и средства в подкрепа на литературния конкурс, който е на името на писателя, за млади български таланти.

„Силата на Цончо Родев е в историческите факти“, казва Стоноилов.

Общностният дух на разказите се среща с енергията на Жоро да създава общности. След преиздаването това отново се случва в още една посока.

Цяло село прочита книгата, предава си я от ръка на ръка

Участничка в 5kmrun купува “Една торба ключове“ и я дава на майка си, която живее в село Генерал Инзово - на 20-ина км от село Бояджик, в което се развива действието в първия разказ „Хоро върху острието на Ятагана“. Оказва се, че там много хора, които знаят историята на клането в него. Книгата започва да се предава от ръка на ръка, от приятели на познати и обикаля цялото село. Има предприемачи у нас, които я купуват в десетки бройки, за да я подаряват на хората, които обучават. Васил Терзиев от Power of BG изнася книгата извън България и я носи в Лондон, където я раздава на общността от български предприемачи.

В едно от софийските села пък в неделните си служби след литургията свещеник чете по един от разказите в „Една торба ключове“.

Цончо Родев пише като свидетел на историите в разказите си. Те са динамични, с много действие, със сякаш неизразени емоции, които се разбират едва на финала на всяка история. Те са за онези ценности, които общността пази, за личното и за общностното достойнство. За това, че никога няма да предадеш, защото знаеш цената на вътрешния си свят. И ще помагаш на другите – защото знаеш цената на живота, на вярата и на родината си. Разказите на Цончо Родев не могат да се пресъздадат извън неговите думи. Тяхната сила е в заряда им, в подредбата на действието и в образа на всеки герой.

Цончо Родев винаги се е интересувал кой от разказите най-много докосва четящите. Георги Станоилов задава същия въпрос на хората с книгата. Често отговорите са много различни, което показва колко различна и богата е човешката личност на възприятия и сетивност.

Очаква се в скоро време да бъде преиздадена още една книга на Цончо Родев – „Изпитание“. В нея той разказва за Сръбско-българската война  и Съединението. А за написването ѝ е прочел над 50 000 страници. Любопитното е, че когато поставил тези страници една върху друга, те образували височина, която била по-голяма от тази на автора (1,85 см).

Книгата му „Черният конник“ пък някога е издадена в 60-хиляден тираж. Цончо Родев е награждаван като „Мъж на годината“ в чужбина по предложение на българската общност в САЩ.

„Достойни българи има – имало е в миналото, ще има и в бъдеще. Всеки един човек може да допринесе за обществото – не е нужно да е финансово, а със своя пример и със своите действия“, казва Георги Станоилов.