Аплодисменти, сълзи и истинско облекчение. Жена прекоси континента Австралия от север на юг с бягане, като измина 6330 км за 5 месеца.

32-годишната Ерчена Мъри Бартлет финишира днес, след като в продължение на 150 дни ежедневно преминаваше дистанцията на класическия маратон от 42,195 км. Тя постави нов световен рекорд, като се очаква през следващите дни той да бъде официално признат. През 2022 г. британката Кейт Джейдън направи подобен подвиг - тя тича маратон в 106 последователни дни.

Бягането на Ерчена е посветено на опазването на природата. С него австралийката е успяла да събере 70 000 долара за благотворителната организация Wilderness Society, която е насочена към защитата на околната среда.

Ерчена се занимава професионално с бягане от години, но след не се класира за Олимпиадата в Токио, тя си поставя друга цел. И успява да я изпълни.

32-годишната спортистка застава на старта, за да повиши осведомеността за кризата с природата и изчезването на видовете, пред която са изправени австралийските животни и растения.

Австралия е дом на някои от най-богатите биоразнообразия в света, като голяма част от тях са уникални за континента и не се срещат никъде другаде.

„Ние сме световен лидер в загубата на биоразнообразие, така че просто искам да противодействам на лош световен рекорд с добър световен рекорд. Ако не действаме сега, няма да имаме тези красиви животни наоколо“, споделя Ерчена.

Още самото начало на това предизвикателство е трудно за бегачката - през първите седмици получава четири наранявания. Но тялото ѝ се приспособява към болката в движение, докато криволичи по крайбрежието на континента през тропически гори, пясъчни плажове, черни и прашни пътища и магистрали. В някои от дните тича в проливен дъжд, в други - в жега с температури над 35 C.

Има моменти, в които Ерчена е със слънчево изгаряне, мехури и болки. Шегува се и че е била ухапана от всяко възможно насекомо - като мравки, комари, паяци и други. Нападната е и от ято свраки, „среща се“ и с крокодил. При такива ситуации ѝ се иска да се откаже, обаче не го прави.

Много от сънародниците ѝ я посрещат на пътя и тичат заедно с нея. Тази подкрепа я захранва с нови сили и през последните седмици бегачката използва този ресурс.

„Зарядът, който получавах от тях, ме разсейваше от болката в бедрата, коленете и стъпалата ми. Невероятно е, толкова съм развълнувана“, казва Ерчена, след като пресече финалната линия в Мелбърн и бе посрещната от почетен караул.

“Бягането беше феноменално, а това, че всички бягаха с мен, го направи още по-специално“, казва още тя.

„По пътя се срещах с местни общности, с доброволци, проявяващи грижи за природата, с членове на парламента. Научих много от това бягане и ще се опитам да пренеса осъзнаванията си към следващите години от живота си“, споделя Ерчена.

Всеки ден през последните 5 месеца австралийката приема между 5000 и 6000 калории - около три пъти повече от нуждите на жена с нормално ежедневие,  но въпреки това отслабва.

„Имаше моменти, в които оставах без вода и храна и нямаше откъде да си ги набавя. Просто се надявах да ме очакват на финалната линия. Беше наистина трудно – както за физиката, така и за психиката ми“, споделя бегачката.

Ерчена преминава през състояния на „мозъчна мъгла“ и цялостна физическа умора. Всяка следваща сутрин е все по-трудно за нея да преодолее дискомфорта и да си обуе маратонките.

Сменя десет чифта спортни обувки, като в последните дни вече носи и по-голям номер, защото краката ѝ са подути.

„Имах чувството, че скоростно съм остаряла и се движа с тяло на 50-годишна жена“, споделя австралийката.

На финала тя разбира, че сумата, която си е поставила като цел да събере за каузата, вече е в двоен размер.  Споделя още, че мечтае за почивка, шардоне и дълъг сън.