Маратонът на Ню Йорк – едно от най-великите спортни състезания в света. Върховно изпитание на тялото и духа. За своите 52 години живот, тази епична надпревара се е превърнала в символ на победата. Но не на победата, която се измерва в часове, минути и секунди. И не на победата, която се материализира със златен медал върху врата на някой, пресякъл пръв финала.
Маратонът на Ню Йорк е символ на победата на човека над самия себе си. Защото на този свят не съществува по-разтърсващо чувство от това да прескочиш стените, които сам си иззидал и да преодолееш страховете, които те стискат за гърлото нощем.
Над 50 000 застанали на старт от 131 държави от всички краища на земното кълбо. 47 839 официално финиширали. Това гласи сухата статистика от тазгодишното издание на маратона на Ню Йорк. И още: 15 933 чужденци, завършили успешно дистанцията от 42,195 км.
И сред тях, един българин с необикновено сърце.
За Добри Добрев, участието в Ню Йорк със сигурност е сбъдната мечта. Това е едва третият му маратон (за първи път бяга на маратона в София, а през лятото участва и на прочутия маратон в Берлин – б.а.). Той има участие и в Ironman триатлона – една негова отколешна страст.
„За да участваш на маратона в Ню Йорк, трябва да те изтеглят от лотарията. Такива са правилата и за останалите големи маратони: в Лондон, Токио, Берлин, Чикаго и Бостън. Желаещите са няколко десетки пъти повече от капацитета на събитието. Един приятел, с когото тичаме маратони, ми каза, че се е записал за Ню Йорк. Записах се и аз. Мен ме изтеглиха, него не…късмет!“, споделя Добри.
„Ще запомня Ню Йорк с невероятната организация. Как мислите се организира събитие с над 50 хиляди участници в един от най-заетите и интензивни градове в света? Ще го запомня и с атмосферата: нямаше нито един метър, в който да няма хора да те подкрепят. Викат за всеки участник, свирят, пеят, празнуват.“
За да бягаш над 42 км по собствено желание, в която и да е точка на планетата обаче е повече от ясно, че сърцето ти трябва да бие по-лудо от ритъма на средностатистическия гражданин на света. В случая с Добри това важи повече от всякога, а причината далеч не е единствено в шампионския му дух.
