Бохемските кафенета на соца - къде са си уговаряли срещите представителите на интелигенцията отпреди 50 години?
Ако имената "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Бамбука" и "Бразилия" не ви говорят нищо - вероятно сте родени някъде след 1989 г.
Всички тези места журналистката Мариана Първанова е събрала в книгата си "Бохемските кафенета на соца". В нея от първо лице спомените си разказват Кирил Маричков, Богдана Карадочева, Ириней Константинов, Стефан Илиев-Чечо и други емблематични софиянци.
„Невинаги най-лъскавите кафенета са бохемски, даже точно обратното. Всички, с които се срещнах и които разказват своите спомени в книгата, казват, че това обикновено не са претенциозни места, даже са по-евтини, защото за да бъдат постоянно място за срещи, трябва да можеш да си го позволиш да ходиш всеки ден или през ден”, разказва Мариана Първанова.
Вече повече от 60 години улица "Раковски" продължава да бъде културно средище и така нареченото "стъргало" на вечерния софийски живот. Още през 50-те „Раковски” се оформя като българския "Бродуей" заради много театри, които се намират на нея.
„Знаело се е, че ако искаш да изпиеш хубаво кафе, трябва са отидеш в "България". Ако искаш да изпиеш едно силно италианско кафе - единственото място в София е било "Бразилия" на "Витошка", допълва Мариана.
„След това се преместват в „Шапките" това е едно заведение малко по-надолу на "Солунска", там си разпределят задачите за деня, и следващото много модно заведение е било „Млекото", така нареченият млечен бар - то се е намирало на партера на една ъглова кооперация на пл. “Славейков”, казва още тя.
Най-известните сладкари са били в „България”, защото хотел „България” е бил най-тежкарският хотел, едно от любимите места на цар Борис преди Девети септември. След Девети там отсядат някои от най-известните личности, гостували в България като Хо Ши Мин, Георги Димитров.
Тези места са възпяти и в някои от песните по това време. Например „Жалба за младост" на Тодор Колев започва точно с „Кристал" и с посетителите на „Кристал". Кирил Маричков разказва, че песента „Говори се за нещо в сладкарница една " е била специално написана за сладкарницата на хотел „София”.
„Богдана Карадочева пък разказа как са пътували в чужбина и като са се връщали, всички са ги чакали да разкажат за новите книги, за новите песни, те са носили плочи, разменяли са ги в тези места, за да ги слушат, обсъждали са и точно това тя подчертава, че това са били интелектуални разговори. За някои са били и място за клюка, разбира се, за одумване на някои хора, но това са били често места на духа”, разкрива Мариана Първанова.
Едно от емблематичните места и смятано за първото интелектуално кафене на соца е софийският "Бамбук". Днес обаче голяма част от тогавашните култови места заедно с "Бамбука" днес са превърнати в банки.
Големият ни актьор Стефан Илиев- Чечо с носталгия си спомня за студентските години, когато след часове по актьорско майсторство са се отбивали в "Бамбука".
„Ето тази връзка между поколенията е загубена. А тогава тя не беше загубена. Именно благодарение на подобни заведения. Сядаш отстрани или стоиш прав и слушаш какво приказват. Ако ти кажат, че може да седнеш - ако има свободно столче, ще седнеш - ако не - седиш и слушаш, но не ти казват махай се от тук, какво правиш”, спомня си той.
„Тъй като това са централни места в София, разбира се това са някои от най-апетитните имоти и една част от тях отдавна претърпяват много собственици. .Хората умират, раждат се, режимите идват на власт, падат, но кафенетата остават. Всеки град може да се похвали с такива кафенета и те са част от неговата нематериална история, от живото наследство”, отбелязва още Мариана Първанова.
