Българите осъждат „ековандализма” по морския бряг. Това е заглавието на статия, публикувана в уеб рубриката на Би Би Си за темите, популярни в другите медии и социалните мрежи.
В статията на Краси Туиг на фокус са случаите на разрушени дюни и строителство по морето у нас от последните седмици и последвалата обществена реакция.
В нея се подчертава, че българското крайбрежие е било преобразено от бум в строителството в последните десетилетия и неведнъж властите биват обвинявани, че допускат актове на „вандализъм” спрямо околната среда.
Ето и акцентите от публикацията:
В момента може и да не е туристическият сезон, но българското Черноморско крайбрежие се оказа в центъра на вниманието на медиите през последните седмици.
Появилите се по-рано този месец снимки в социалните мрежи на разрушена от багер пясъчна дюна предизвикаха гневната реакция на екоактивисти и обществото.
На 12 януари българският музикант и активист Васил Гюров публикува снимка във „Фейсбук” с надпис: „Така изглеждат днес защитените дюни на къмпинг „Смокиня”! Много удобно – през януари. Единственият коментар: ИЗМЕТ!!!”.
Стефани Павлова написа: „Няма да остане нищо от тази страна….Вината е наша, защото търпим това. Беззаконие, анархия…Бъдещето ни изглежда черно”.
Акт на вандализъм
Крайбрежните пясъчни дюни са дом за редки растения и са под закрилата на българските закони за опазване на околната среда. Разрушаването на пясъчна дюна е незаконно, дори и да се случи на земя, която е частна собственост.
„Потресени сме от това, което видяхме. Гигантска дюна е напълно разрушена. Това е акт на вандализъм”, каза Тонка Атанасова, директор на Регионалния инспекторат по околна среда в Бургас.
Снимките накараха прокуратурата и ековластите да започнат разследване, което завърши с ареста на трима мъже.
Скоро се появиха и други снимки на строежи по брега на морето, на които се вижда как тежка техника работи точно до плажовете.
Българското крайбрежие беше преобразено от бум в строителството в последните десетилетия и това не е първият случай, при който властите биват обвинявани, че допускат актове на „вандализъм” спрямо околната среда. Натискът крайбрежието да се използва за комерсиални цели често е сравняван с треската за строителство по бреговете на Коста Брава в Испания през 60-те години.
Заглавия в медиите сочат, че брекзит ще доведе до ръст на българската туристическа индустрия. Туроператори отчитат скок на резервациите от британци, които търсят по-евтини дестинации за ваканция, тъй като цената на паунда пада.
Временно спряна работа
На 25 януари, след седмици медиен натиск, българската Дирекция за национален строителен контрол нареди спиране на строителството на три места по Южното Черноморие – на къмпинг „Градина” до Созопол, в района на Арапя и в Алепу.
На 28 януари ДНСК обяви, че инспектира друг строеж – в курорта „Св. Константин и Елена” на север.
Беше обявено, че всички строителни дейности са били одобрени и на министерско ниво, и на ниво местна власт, но властите обявиха, че провеждат допълнителни проверки тази седмица.
Крайбрежният район е уникално местообитание на мигриращи птици и много редки растителни видове. Появи се безпокойство, че строителните дейности могат да застрашат местата за гнездене на пчелояда.
„Всичко е законно!”
Медиите публикуваха редица коментари, в които поставят под въпрос законите и регулациите, свързани със строителството до брега.
Смята се, че над 70% от пясъчните дюни в страната се намират на частни терени. Това отчасти се дължи на земя, получила земеделски статут по време на процеса по ренационализация след падането на комунизма. Според разследващи журналисти причината е корупция в местните общински съвети.
На протест в София на 28 януари имаше призиви за промени в закона, който позволява комерсиалното развитие да „унищожава морския бряг”, и за оставката на двама министри.
Васил Гюров – активистът, който публикува първите снимки, написа саркастично във „Фейсбук”: „Всичко е законно! Благодарим ви, законотворци!”.