Там, където водата разделя и събира. В "bTV разказва" тази седмица Радиана Божикова и Александр Осиченко ни показват подземния воден свят на Йерусалим. Водата - между религия, история, политика, климатични промени и бъдеще.
"Около 65% от страната е пустинна територия. Без вода. Без дъжд", разказва Цахи Самия, специализиран туристически водач.
"Когато нямаш нещо, трябва да се запиташ как ще го получиш. И винаги има начин", казва проф. Нафтали Лазарович от Университет "Бен Гурион" - Негев.
"Всички хора, които се заселиха тук, носеха в себе си една обща мечта – да бъдат земеделци. Заради тази мечта те се приспособиха. Не спираха да се борят с тази земя. И за - нея. Никога не я изоставиха", споделя Офер Силберберг, жител на кибуц Хацерим.
На иврит думата "шаммайм" означава "небе" и носи в себе си дълбок смисъл, свързан с водата. "Шам" означава "там", а "майм" – "вода". Защото там, високо сред облаците, има вода. Шаммайм", разказва Цахи Самия, специализиран туристически водач.
В Израел водата е не просто ресурс. Тя е история, вяра и оцеляване. От Галилейското езеро до пустинните пейзажи на Негев тя носи дълбоко духовно значение за юдеи, християни и мюсюлмани. Отвъд вярата тя споделя граници и обединява общности. В следващите два поредни епизода на bTV разказва, тръгваме по пътя на водата.
"В момента се намираме в старата част на Йерусалим. Когато развеждам туристи тук, ги превеждам през 14 исторически слоя.
Ислям, християнство, юдаизъм и различните империи, които са управлявали града. Също така различни водни системи и структури, изграждани през вековете. За мен това е сърцето на света, не само на Близкия изток. А когато си помисля, че в празничните дни милиарди хора се молят, обърнати в тази посока – това е невероятно. Йерусалим носи дълбокото усещане, че оттук човек може да промени света", разказва Цахи Самия, специализиран туристически водач.
"Ще преминем пред Портата Яфа, или Западната порта на тези 4 км и половина стени. По пътя ще видим движението на канализационните тунели под земята. Стотиците шахти, разположени по цялата дължина на улицата", споделя Цахи Самия, специализиран туристически водач.
Това са същите камъни, по които е вървял Исус още от римско време. Оригиналните камъни от живота на Исус. Мисля, че камъните са извадени от дълбочина около 14 метра по проект на общината и са поставени по пътя към църквата.
Ще се спуснем по улица "Давид", след което ще завием наляво по "Християнската" улица и ще посетим Коптския параклис. Той се намира над църквата "Възкресение Христово" – най-святото място за християнския свят.
Тя обхваща последните четири спирки от Пътя на Кръста. Те са общо 14. Всяка скала и всеки камък тук пази своя история.
Да видиш Храма на Възкресение Христово привечер – притихнал, осветен от слаба светлина, е среща с вечността. Дебелите му колони носят тежестта на хилядолетия история, а върху тях лежат шепотите на безброй молитви. Когато мюсюлманските пазители затворят портите му в края на деня, в този акт има особена хармония – напомняне, че в Йерусалим свещеното никога не принадлежи само на един народ, а на всички, които идват тук с чиста молитва. Така, както водата преминава през камъка и свързва пластовете на времето, така и вярата тук свързва хората – различни по път и обред, но еднакво жадни за светлина. Може би затова най-святото място на града диша с онова тайнствено усещане за общ извор.
Последните спирки по Виа Долороса ни отвеждат под сводовете на Храма на Гроба Господен, където православни, католици, арменци, копти, сирийци и етиопи водят вековни спорове, но заедно пазят свещени традиции.
Стълбите водят към помещение, в което единствено папата получи разрешение да отслужи молитва по време на своето посещение в Йерусалим – това е католическият параклис на десетата спирка - мястото, където Иисус е бил съблечен", споделя Цахи Самия.
Малцина от поклонниците, прекосяващи прага на светините, подозират какво лежи под стъпките им. Скалните лабиринти разказват за инженерния гений на древността и за непрекъснатата борба за оцеляване в земя, където всяка капка вода е благословия.
"Тук можете да видите как чрез отвора горе, с помощта на въже и кофа, хората изтегляли вода от манастира, високо над нас. И до днес някои от тях използват тази вода, за да мият манастира, а някога тук са извършвали и кръщения", споделя Цахи Самия, специализиран туристически водач.
Влажният въздух създава усещането за потапяне под повърхността на историята.
Това не е единственото място, свидетелстващо за значението на водата. В Града на Давид се намира прочутият тунел на ЕзекИя – част от древна подземна система, която пренася изворна вода и осигурява оцеляването на Йерусалим по време на обсади. Преди да отидем там, ще преминем първо през тунелите на Западната стена.
"Когато вървим из тунелите под Западната стена, се докосваме до истинския живот на древен Йерусалим – такъв, какъвто е бил по времето на Втория храм и Римската империя. Градът напомня шоколадова торта с пластове история – владетели идват и си отиват, рушат и изграждат наново, оставяйки своя следа. Днес крачим по древни водни пътища и подземни проходи, където все още пулсира сърцето на Йерусалим отпреди две хилядолетия. А хората, които се разхождат над нас дори не подозират, че вървят десетки метри над живота на древния храм. За да се докоснеш до този свят, трябва да слезеш под земята и да прекрачиш прага на времето", разказва Цахи Самия.
"Този пласт е най-свещеното ниво на Йерусалим. За християните това място е свързано с живота на Исус в Йерусалим – местата, по които е вървял, които е посещавал. Днес, заради дипломатически въпроси и религиозни ограничения, хората нямат право да се молят на Храмовия хълм. Затова идват тук – в тези тунели, близо до водата, за да докоснат камъните и да почувстват светостта, идваща от Светая светих на Храмовия хълм", разказва Цахи Самия.
"И трите религии използват водата в служението си – не за измиване, а за пречистване. Това е миквe – ритуалният басейн за пречистване. Тук някога се е издигал Еврейският храм – първо при цар Соломон, а по-късно възстановен от цар Ирод.
По този път са минавали поклонниците на път към Храма. Преди да пристъпят святото място, всеки трябвало да се потопи във водата и да пречисти тялото си. Вселената е вода – и когато се потопиш в миквe, усещаш как тялото ти, изградено предимно от вода, се слива с вселената – с големия воден кръговрат, с вечния извор на живот. Имам лично усещане, че когато потопя тялото си във вода, ставам част от огромната водна система на света", споделя Цахи Самия.
"В дните преди да настъпи Рош Хашана – първия ден от новата година, при Западната стена всяка вечер идват хиляди хора, които искат преди празника да пречистят живота си чрез молитва. Тази традиция се нарича ташлихот. А един от ритуалите наричаме ташлих. В следобеда на Рош Хашана хората се отправят към морето, а някои и към по-малки водоеми. Молят се семейството, приятелите, за себе си. И за прошка на греховете си. Символично обръщат джобовете си навън, сякаш изхвърлят натрупаното.
Думата "ташлих" на иврит означава "да хвърлиш". В този обред човек предава греховете си на водата", споделя още Цахи Самия.
Лабиринтите на Аелия Капитолина, римското название на града ни отвежда до Гион, познат като Изворът на Дева Мария. Той е най-важният естествен водоизточник в древен Йерусалим. От него до басейна Силоам е бил изграден тунел - тунелът ЕзекИя.
Още гледайте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
