Да приемеш и обикнеш себе си: Гледайте в "bTV разказва" (ВИДЕО)

В "bTV разказва" днес следобед от 16 ч. ще видим живота на три марокански жени с увреждания, които ще ни разкажат за пътя им към самостоятелност през преобразяващата сила на изкуството. Историите им ни отвеждат до най-трудния момент - срещата им със себе си.

Сутрин в тесните улички на медината в Маракеш всичко е тихо и хладно. Постепенно тишината се изпълва със звук – моторни ревове, дрънчене на магарешки звънци, вик на търговци. Под растящото слънце, което изпича каменните стени и прашните настилки, ще срещнете устремените погледи на жени, носещи в себе си тежестта и надеждите на ежедневието.

В Мароко жените имат едва 40% от възможностите на мъжете за работа и доходи. Страната е на 137-мо място от 146 в световната класация за равенство между половете. Но същевременно тук се случват и най-смелите промени в региона - нови семейни закони и защита за хората с увреждания.

Въпреки законодателните усилия, ако си жена, а още повече - жена с увреждане, все още пътят към професия и достойно заплащане е труден.

В търсене на отговор как жените се справят в съвременния свят, особено в мюсюлманска и африканска страна като Мароко, се озовавам на едно неочаквано място. Алнур - малка работилница за ръчно изработени дрехи с традиционна мароканска бродерия. Място, където много жени намират надежда и вдъхновение. Следващите минути са за моментите, в които неочаквания места събуждат в нас вътрешна сила и светлина.

Първата жена, която срещам, е Надя. Ръцете ѝ въртят колелата на инвалидната количка, носейки я напред, дори когато страхът стиска сърцето ѝ. Пръстите ѝ са белязани от усилията, но именно с тях създава най-фините бродерии.

"Преди четири години открих това място и разбрах, че традиционната мароканска бродерия често е използвана и като начин за подкрепа на жени с физически или ментални затруднения. Именно тук усвоих този занаят. Нямам друг професионален опит. Преди това не съм работила на друго място – бях изцяло отдадена на семейството си", казва Надя Сбихи, бродирачка в "Ал Нур Текстил".

 "Имам заболяване. В годините, когато започна да прогресира, не беше лесно да се намерят всички необходими лекарства и така стигнах до това положение. Не исках да се фиксирам върху увреждането си, защото бях млада и тази тема ми тежеше", казва Сбихи.

"Днес, ако има проблем, то по-скоро идва от страна на хората срещу мен – ако те не успяват да стигнат до същността ми. Когато се обърна към себе си, аз виждам просто себе си - способностите ми, силата ми. До сега не съм се опитвала да се видя през очите на другите. Живея свободно. Това беше моят най-важен урок – да приема себе си. Но и най-големият ми страх – какво ще видя, когато успея да се видя истински:, разказва още Надя.