Сутрин в тесните улички на медината в Маракеш всичко е тихо и хладно. Постепенно тишината се изпълва със звук – моторни ревове, дрънчене на магарешки звънци, вик на търговци. Под растящото слънце, което изпича каменните стени и прашните настилки, ще срещнете устремените погледи на жени, носещи в себе си тежестта и надеждите на ежедневието.
В Мароко жените имат едва 40% от възможностите на мъжете за работа и доходи. Страната е на 137 място от 146 в световната класация за равенство между половете. Но същевременно там се случват и най-смелите промени в региона - нови семейни закони и защита за хората с увреждания.
Въпреки законодателните усилия, ако си жена, а още повече - жена с увреждане, все още пътят към професия и достойно заплащане е труден.
В търсене на отговор как жените се справят в съвременния свят, особено в мюсюлманска и африканска страна като Мароко, се озовавам на едно неочаквано място. Алнур - малка работилница за ръчно изработени дрехи с традиционна мароканска бродерия. Място, където много жени намират надежда и вдъхновение.
Надя. Ръцете ѝ въртят колелата на инвалидната количка, носейки я напред, дори когато страхът стиска сърцето ѝ. Пръстите ѝ са белязани от усилията, но именно с тях създава най-фините бродерии.
„Преди четири години открих това място и разбрах, че традиционната мароканска бродерия често е използвана и като начин за подкрепа на жени с физически или ментални затруднения. Именно тук усвоих този занаят. Нямам друг професионален опит. Преди това не съм работила на друго място – бях изцяло отдадена на семейството си. Имам заболяване. В годините, когато започна да прогресира, не беше лесно да се намерят всички необходими лекарства и така стигнах до това положение. Не исках да се фиксирам върху увреждането си, защото бях млада и тази тема ми тежеше“, споделя Надя Сбихи, бродирачка в „Ал Нур Текстил“.
„Днес, ако има проблем, то по-скоро идва от страна на хората срещу мен – ако те не успяват да стигнат до същността ми. Когато се обърна към себе си, аз виждам просто себе си - способностите ми, силата ми. Досега не съм се опитвала да се видя през очите на другите. Живея свободно. Това беше моят най-важен урок – да приема себе си. Но и най-големият ми страх – какво ще видя, когато успея да се видя истински“, казва Надя Сбихи.
„Пандемията от коронавирус и нейните последици се отразиха силно на градове като Маракеш, които изцяло разчитат на туризма. Моето семейство, както и много други, изпитаха сериозни финансови затруднения. Това ме мотивира да потърся работа. Вярвах, че мога да се справя. Въпреки че съм жена с увреждания, смятам, че имам необходимите качества, но и силното желание да бъда полезна. Когато излезеш навън и работиш, животът ти се променя – чувстваш се по-самостоятелен, по-отговорен. Домът и работното място са два различни свята. Усещането да си активен и независим навън е несравнимо. Маракеш е един от най-красивите градове в Мароко. Известен е с прекрасния си климат, макар да няма морски бряг. Градът ще ви впечатли с архитектура и богато културно наследство. Тук се намират множество забележителности, като градината на Мажорел. Маракеш е център на изложби и международни фестивали. Има и няколко много интересни музея“, разказва жената.
Какво обикновено работят жените в Мароко?
Надя: Днес мароканските жени имат присъствие във всички сектори. Ще ги срещнете дори като таксиметрови или автобусни шофьори. Сферата, в която се развивам аз - е широко отворена за всички, които търсят възможности за изява или принадлежност. В Мароко има много хора като мен. Затова смятам, че е много важно да пазим традициите си. Те отварят врати и дават кураж на онези, които имат нужда от подкрепа. Аз имам две университетски дипломи – по компютърни науки и културна анимация. Освен това съм писател и поет – творчеството е неразделна част от моята същност.
Думите са се превърнали в най-сигурното убежище за Надя. Често тя намира вдъхновение за своите текстове в малко кафене с аромат на прясно сварен чай. Място, което не предлага уединение, а напротив – оживлението, от което Надя има нужда.
Спомняте ли си ситуация или конкретен човек, който най-силно е успял да стопли сърцето ви със своето отношение?
Надя: Да, това е съпругът ми.
Казват, че силата на едно общество се мери с начина, по който се грижи за своите най-уязвими хора .Маракеш е четвъртият по големина град в Мароко. Всяка вечер жените прекосяват широките булеварди на едномилионния град с адаптиран за тях транспорт, осигурен от работното им място.
Кое е основното ви предизвикателство сега?
Надя: Децата ми. Имам три момчета. Старая се да ги науча на много повече от това, което училището им дава. Искам да предизвикват себе си и да преследват целите си. Да разчитат на ума си, да работят върху себе си.
Мислите ли, че има нещо, с което не бихте се справили?
Надя: Не, няма нищо, което да не мога да направя.
Много хора биха се запитали – защо на мен? Търсите ли отговор на подобни въпроси?
Надя: Преди често си задавах този въпрос, но като мюсюлмани, намираме утеха и отговори в нашата религиозна общност. Вярата ни помага да приемем съдбата си и да живеем по-спокойно. Мисля, че е много важно да се научим да не се вглеждаме толкова в сенките на трудностите. Да не бъдем пленници на кризите. Когато успеем, вътрешният ни пламък се разгаря като огън, който ни топли и води напред. Може би понякога е нужно да преживеем силна болка, да бъдем разтърсени, за да осъзнаем истинската стойност на живота.
Докато наблюдавам работата на жените в работилницата се потапям в света на жестовете. В тяхната тишина има толкова пълнота, дълбочина и въздействаща искреност. В ума ми изплува думата „мактуб“, което означава, че „нещо е писано“, „Предопределено е“. Такава сякаш е историята на следващата жена, с която ще се срещна. За Патриция Кахане създаването на Алнур сякаш е съдба.
„Родена съм във Виена, Австрия. Не далеч от вашата страна“, казва Патриция Кахане, основател на асоциация „Ал Нур“ .
Какво ви доведе тук?
Патриция Кахане: Това е дълбоко лична история, свързана с дъщеря ми, която има тежко зрително увреждане. Когато беше малка, дойдохме на пътешествие тук и обиколихме цялата страна, но тя се влюби в Маракеш. Тук всички стени са розови или в земни тонове, което намалява заслепяващата светлина от слънцето, характерна при белите стени. Това я караше да се чувства много добре. Разглеждайки стари семейни албуми, открих, че родителите ми са прекарали медения си месец в Маракеш и аз именно тук съм била зачената. Дъщеря ми искаше да прекарваме всички ваканции тук. С времето създадохме близки приятелства. В един момент просто помолих приятелите ни да потърсят дом за нас. Когато ежедневието ни се премести тук, започнах да опознавам живота на местните хора в дълбочина, както и средата, в която живеят. В нашето семейство имаме дълга традиция да подкрепяме социални проекти и инициативи. Реших, че искам да допринеса с нещо и тук. Така избрах да работя с жени с увреждания.
Какво ви направи най-силно впечатление в началото, преди да вземете това решение?
Патриция: В Мароко има не малко хора с увреждания. В онези години, между 2003 и 2005, държавата не предлагаше социални програми и образование за тях, така както днес. Училищата не бяха достъпни, затова много от жените при нас не са имали възможности за развитие. В началото работата ми с тях беше насочена към ограмотяване. По-късно това прерасна в дневен център, напълно достъпен за количките, с адаптирана баня и асансьор. Постепенно проектът се разрасна и успяхме да предоставим възможност на тези жени да работят и да получават справедливо заплащане. Днес при нас работят 47 жени. Миналата година държавните институции ни подкрепиха и обучихме 6 глухи млади жени. В момента те имат договори на половин работен ден, но обмисляме да ги назначим на пълен. Когато бях малко момиче, баба ми веднъж седмично посещаваше една скромна еврейска болница във Виена. Носеше на пациентите домашно приготвени бисквити. Докато бях съвсем малка, я чаках в колата, но когато поотраснах започнах да я придружавам. Мисля, че чувството на съпричастност към живота на другите живее в мен от тогава.
Днес черпя много вдъхновение от жени като Самира. Тя е ръководител на производството ни и е изключителна жена. Губи способността да ходи след инцидент, но никога не си е позволявала това да бъде нейна спирачка за нещо. Тя е много интелигентна, със силна емоционална чувствителност. Започна като чирак. Бродираше. Постепенно, с много усърдие се издига до ръководна позиция. За мен това е доказателство колко много могат да постигнат хората, когато получат подкрепа и внимание. Тези жени ме научиха какво означава истинска устойчивост.
Откакто чух историята за дъщеря ви и медения месец на вашите родители, се питам – не е ли това някаква съдба? Вие усещате ли го така – като предопределеност?
Патриция: Не съм привърженик на езотериката, но изпитвам нужда да имам цел там, където се намирам, а тук я откривам – и това ми дава удовлетворение.
„Аз бях едно от първите момичета, които се присъединиха към „Ал Нур“. През 2005 година, докато бях ученичка, претърпях операция на гръбначния стълб и останах с увреждане. Почувствах се изгубена – прекъснах училище и не знаех как да продължа напред. Постепенно започнах работа от вкъщи с подкрепата на група момичета. Това не ми беше достатъчно. Изпитвах нужда да работя извън моя дом, но увреждането ми беше сериозна пречка. През 2011 година се присъединих към Асоциацията на жените с увреждания, където се научих да произвеждам олио – това ми помогна да си върна увереността и да открия нови възможности. Две години по-късно станах част от „Ал Нур“.
Преживях период на отчаяние и несигурност за бъдещето си, но трябваше да намеря начин да продължа напред“, казва Самира Абгар, мениджър производство.
„Ал Нур“ донесе в живота ми онази светлина, която дълго търсех, изгубих, а после отново открих. Името „Нур“ на арабски означава светлина. Чувствам как това място наистина освети пътя ми. В такава ситуация преоткриваш себе си – сякаш се раждаш отново и започваш нов живот. След инцидента намерих в себе си сили и качества, които не подозирах, че имам. Сега се познавам по-добре от всякога“, споделя Самира Абгар.
„Присъединих се малко след като се роди първото ми дете. Беше ми доста трудно да намеря работа, но в „Ал Нур“ има занималня. Това беше много важно за мен, защото така едновременно можех да работя и да се грижа за децата си“, казва Фатима Белаячи, директор на „Ал Нур Текстил“.
Какво научи от тези жени?
Фатима Белаячи: Толкова е вдъхновяващо да създаваш заедно с тези жени. Настръхвам само като се замисля. Когато синът ми видя Ноура за първи път ме попита: „Мамо, защо работиш с малки деца?“. В неговите очи тя изглеждаше просто като дете. Когато виждам как децата се връщат от училище и искат да бутат количките на жените. Реакциите им са толкова чисти… Обичам работата с естествените материи, боядисването им, красотата на цветовете и бродериите. Влюбваме се във всяка една от бродериите, които създаваме. Понякога изпитваме такава привързаност, че ни е трудно да ги продадем. Но това, което истински ме вдъхновява, са човешките отношения. Човечността, която откривам тук.
Последната ми среща е с Ноура. В гласа ѝ има сила, която не се побира в ръст. Тя ми припомни, че част от красотата на една жена е в погледа, уверената стъпка и упоритото желание да вървиш напред.
„Родена съм в АзилАл, но през 1992 г. се преместих в Маракеш, където завърших образованието си. Имам диплома за компютърни умения от гимназията, а по-късно изучавах право. През 2013 година станах част от „Ал Нур“. Това е мястото, където животът ми се промени напълно. Завърших право, защото исках да придобия увереност и умения за самозащита и отстояване пред другите“, казва Ноура Ноуам, председател на асоциация „Ал Нур“.
Мога ли да Ви попитам колко сте висока?
Ноура Ноуам : 1,10 метра. Отношението на хората на улицата към такива като мен все още е особено, но никога не съм се страхувала. Винаги съм била независима – в обучението, работата и общуването си с другите. Силата идва от семейството. Майка ми ме научи как да общувам с хората и да се чувствам равна, а понякога дори по-уверена от тях. Баща ми ми помогна да се изградя като силна жена. След като завърших университета, се почувствах още по-силна. Участвам активно в инициативи за защита на човешките права. Стремя се да насърчавам родителите на деца с увреждания да ги включват активно в образованието и работата, за да могат те уверено да намерят и отстояват своето място в обществото. Вярвам, че без образование няма и интеграция. Задръстванията, дъждът, моторните превозни средства – всичко това в Мароко създава немалко предизвикателства в ежедневието ни.
Кога за първи път почувства, че си различна по свой начин? Кога осъзна, че притежаваш нещо специално?
Ноура: Откровено казано, още в детството съм осъзнавала различията между хората. Все пак имаше един по-особен период – например тийнейджърските години. Когато постъпих в гимназия, осъзнах колко е важно да изразявам своята индивидуалност. Разбрах, че ако не приема себе си напълно – такава, каквато съм, – и другите няма да ме приемат. Само приемайки себе си, мога да живея пълноценно. За да приемеш себе си, особено когато си в уязвимо положение, е необходима подкрепа – най-напред от самия себе си, а след това от семейството, обществото и средата, в която живееш. За мен беше важно да си дам сметка, че ако не направя крачка извън рутината и не заявя своето присъствие, никой друг няма да го направи вместо мен. След това е важно да се докажеш чрез своите действия и постижения. Но приемането на себе си е като меч с две остриета. Истинското вътрешно спокойствие идва, когато го направиш заради себе си, а не за да отговориш на очакванията на другите. Само така можеш да намериш своето място сред всички – независимо дали си човек с увреждания, или просто различен.
Срещите с жените от „Ал Нур“ разкриват нещо дълбоко и универсално. Те предизвикват всеки от нас да се изправи пред своето отражение, да приеме и уязвимостта, и силата си. Техният път към себе си е път към свободата и щастието, които всички търсим.
В Мароко живеят близо 1,7 милиона души с увреждания, като малко над половината са жени. За хората с нисък ръст не е създаден официален регистър, но по неофициални данни техният брой надвишава 300. И двете групи срещат сериозни предизвикателства. Техните истории са важни за разбиване на стереотипи и насочване на вниманието към подобряване на условията им на живот.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
