Как иновативната градска среда превръща климатичните предизвикателства във възможности – и нарежда датчаните сред най-щастливите нации в света? Гледайте „Дания: Архитектура на щастието“ - днес, от 16:00 ч., в поредицата bTV Разказва, с автор Радиана Божикова.
Европа е най-бързо затоплящият се континент, а наводненията са най-честото и най-скъпо струващото природно бедствие. През следващото десетилетие се очаква рискът и щетите да продължат да нарастват.
А Копенхаген е един от малкото градове в света, който успява да превърна водата от своя най-голяма уязвимост в източник на устойчивост.
Наводнения се случват и в Дания, и в България – различни по мащаб, но с едно общо предизвикателство: как градовете ни да станат по-устойчиви на климатичните промени. В северните страни архитектурата обединява защитата и усещането за уют, докато у нас реакцията често идва след стихията. Между несигурността и спокойствието, между бетона и зеленината, възниква въпросът – може ли градската среда да направи хората по-щастливи?
„Наводненията причиняват близо половината от всички щети в Европа, свързани с екстремни природни явления“, казва Жули Беркманс, експерт по климатични рискове и адаптация, Европейска агенция по околна среда.
До края на века се очаква да придобият катастрофални измерения. В резултат на климатичните промени температурите се повишават, което позволява на атмосферата да задържа повече водни пари.
Според основен физичен закон, при повишаване на температурата с един градус атмосферата може да съдържа с 7% повече водна пара.
По-влажният въздух води до по-висок риск от екстремни валежи, а те от своя страна увеличават вероятността от различни видове наводнения – речни, дъждовни и крайбрежни. Едновременно с това морското равнище се покачва, а по-високите температури пораждат по-чести бури.
„През 2011 г. силният дъжд причини щети за 7 млрд. Опитахме се да видим ситуацията в перспектива и направихме изчисления. Според прогнозите, подобни събития в бъдеще биха могли да причинят загуби от 20 до 30 млрд. датски крони. Затова преценихме, че инвестирането на половината от тази сума би било разумно решение“, обясни Йес Клаусон-Каас, главен консултант, HOFOR, ВиК оператор – Копенхаген.
Промените често настъпват след бедствия.
„Северните правителства разглеждат устойчивостта през призмата на дългосрочното планиране“, каза Катарина Лахмунд, старши анализатор, Институт за изследване на щастието.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
