Последните месеци от живота си Пенчо Славейков прекарва в Италия. Миговете там са споделени с любимата му Мара Белчева. Това е сред най-любопитните периоди от живота на поета, но и най-малко изследваните.

“Първоначално имах съвсем различно виждане и мнение за творчеството и въобще за личността Пенчо Славейков, но преломна точка са писмата”, разказа Румяна Маркова, екскурзовод в Музей "Славейковата къща" – Трявна.

“Тази искреност, тази споделеност, тази откровеност, която се чете и между редовете и най-вече любовта между тях двамата, защото без писмата човек има една съвсем друга представа”, смята Маркова.

“Наистина вярвам, че тази вила има душа. Мисля, че Пенчо и неговата любима все още живеят тук по някакъв начин. За нас е много важно да се погрижим за тях”, добави Клементина Каваланти, собственик на бутиков хотел "Беллависта" – Брунате.

“Понякога чувам българска реч в Брунате. Хора, които търсят Пенчо. Много от тях не знаят английски или италиански, но когато кажат Пенчо Славейков, хората от Брунате знаят как да ги опътят, за да стигнат до вила Белависта, където той прекарва последните си дни”, каза журналистът и писател Пиетро Бера.

“Пенчо Славейков е един от случайте на така показателен пример за пътя на българксия европеец и за интелектуалец, който се е вписал, дори чисто жизнено със смърта си с европейската история, литература и култура”, добави доц. дфн. Емил Димитров, зам.-председател на Българо-италианско общество "Пенчо Славейков".

На 10 юни 1912 г. над езерните брегове, в Брунате, Пенчо Славейков умира.

Езерото Комо се намира в Северната италианска провинция Ломбардия, разположено непосредствено до швейцарската граница. В по-тясната му част, между високи планини е разположен гр. Комо, а над него – Брунате.

“В миналото, Брунате е едно малко планинско селце, населявано предимно от монахини и монаси. През 19 век мястото се преобразява. Заради разположението си, панорамните гледки и климата, тук се построяват големи вили в стил либърти”, разказа Бера.

Красивите езерни брегове са окичени с множество живописни вили. Някои от тях, свързани с романтични и тайнствени истории. Пристан от далечното минало до днес, там са намирали писатели, артисти, политически лидери.

“Това е една от най-красивите панорамни точки на Брунате. От тук погледът ни може да стигне до някои истерически вили като парка на Вила Ерба, където се намирал Вила Антика. Там Лукино Висконти - един велик режисьор прекарва детските си години със семейството си, а и последните си дни. Виждаме още Вила д'Есте, известна като мястото, където отсядат всички знаменитости, както и лидери, бизнесмени и политици, които участват в една от най-големите световни икономически конференции - Амброзети. Трябва да споменем и Вила Фонтанеле, обитавана много дълго време от Джани Версаче и посещавана от Елтън Джон, Принцеса Даяна, Стинг и Мадона”, обясни Бера.

Пиетро Бера е журналист в регионалния вестник "La Provincia". Авторитетно издание, създадено през 1892 г. Пиетро пише стихове, автор е на книги и е създател на литературен маршрут, който разказва за 16 автори живели и творили около езерото Комо. Впечатлен от личността на Пенчо Славейков, той го включва в маршрута.

“Ако потърсите в google, ще намерите и пунктовете по маршрута, създадени за размяна на книги. Създадохме приложение със специален QR код, с помощта на който хората да получават достъп до дигитална карта. Чрез нея те могат да слушат както интересни биографични факти за авторите, така и част от произведенията им. Те могат да бъдат чути на италиански, английски и френски език. Много сме щастливи, защото много студенти, разхождайки се из природата, откриват тези поети”, каза Бера.

“Научих за Пенчо Славейков от плочата, която е поставена на вила Белависта. По-късно се запознах с една българка, която ми преведе какво пише на нея и ми разказа повече за него. За мен беше изненада. Чудех се защо един поет, един от най-великите български поети, както разбрах избира Брунате за последните дни от своя живот. Казвам го така, защото предполагам, че самият той е избрал именно това място за своето сбогуване със света”, обясни журналистът.

“Намерих малка част от неговото творчество преведено на италиански език, но всъщност е на много стар италиански. Мисля, че трябва да има нови преводи на творбите му. Има много италианци, които обичат поезия, но заради езика, в момента те не са запознати и не четат Пенчо”, каза Бера.

Когато посетителят българин изкачи последните стъпала и се отправи към вилата – пансион "Белависта", в която е починал Пенчо Славейков, той изпитва едно особено чувство. Сякаш в тишината и в околната обстановка витае духът на поета. Струва ти се, че вървиш по неговите стъпки, до ушите ти достига леко почукване на бастун и като че виждаш човек, дълбоко съсредоточен в себе си. Дългата му брада, черните очи и широкополата шапка му придават особен вид. Той повдига глава, хвърля поглед към Алпите, които се белеят в далечината, и бавно провлича единия си крак.

“Знам, че е бил поет на народа, на гражданите. Това много ми харесва. Понякога чувам българска реч. Хора които търсят Пенчо в Брунате. Много от тях не знаят английски или италиански, но когато кажат Пенчо Славейков, местните хора тук, знаят как и накъде да ги опътят до вила Белависта, където той умира”, добави Бера.

За първи път Пенчо Славейков посещава Италия през 1911 г. – година преди смъртта му. Любовта му към тази култура и тези земи, обаче е от преди това.

“1910 г. излиза най-знаменитата книга на Пенчо Славейков - "На острова на блажените", която и днес извиква възхита. По това време, когато излиза книгата, Яворов се намира в Париж и когато той получава "На Острова на Блажените", има една знаменита картичка на Яворов до Славейков, в която казва, че би искал да се качи на върха на Айфеловата кула и да покаже тази книга на цяла Европа и на цял свят, че това е епохална книга в историята на българската литература”, заяви доц. Димитров.

“В биографията на някои от тези герои на Пенчо Славейков, Италия присъства съвсем буквално. Един от творците е Гарибалдиец. Някой от имената звучат на италиански, княз Алвини, или една от поетесите – Силва Мари и Вита Морена”, каза той.

Доц. Емил Димитров посвещава последните 10 години от своя живот на проучвания, свързани с последния период от живота и творчеството на Пенчо Славейков. Многократно пътува до Италия, за да събира документи, разкази, факти. Автор е на двутомен труд "Пенчо Славейков и Италия", който предстои да бъде публикуван.

“Когато напуска София на 5 август 1911 г., той се завръща при Мара Белчева. Тази велика любов и тази забележителна двойка в историята на българската литература и култура, най-сетне да се съедини. Те първоначално посещават региона на Неаполитанския залив, на Соренто, Неапол и знаменитият Помпей. 10 дни прекарва в Рим, след което се разделят. Пенчо Славейков трябва да се върне в София. За около 3-4 месеца, те двамата са разделени в този първия том има специална глава, посветена на кореспонденцията по между им. По това време се е осъществявала изключително по картички, защото е било по-евтино и много по-удобно за съобщаване на кратки новини”, каза доц. Димитров.

“Първоначално имах съвсем различно виждане и мнение за творчеството и въобще за личността Пенчо Славейков, но преломна точка са писмата. Когато човек прочете писмата, усеща тази любов, мечтите, стремленията, страданията, и когато някое от писмата се загуби и двамата страдат заедно”, каза Маркова.

“Пенчо Славейков описва всяко едно детайлно преживяване - къде е бил, с кого се е срещнал, какво мисли. В едно от писмата е доста даже тъжно, защото си дава ясна сметка, че няма да може да намери лек за своята болест. Точно тези тежки мисли са на душата му и той ги е написал в писмото си.

В България, мисля, че се чувства най-добре, защото пак от писмата, където и да отиде люлякът му е любимо цвете и усетили аромата на люляка се връща в България и може би в тревненската къща, защото тук има люляк”, обясни тя.

При последното му завръщане в България през 1911 г., обаче политическата ситуация в страната вече е променена. На власт е коалицията между Народната партия и прогресивно либералната партия.

“Пенчо Славейков като представител на демократическата партия и така да се каже заемаща достатъчно престижен пост в областта на българската култура попада под стрелите. Той започна да бъде обвиняван за неуредиците в народната библиотека”, каза доц. Димитров.

“Предложен е за Нобелова награда за поемата “Кървава песен”, но не я получава, защото тя се дава приживе. Неговият приятел- шведският писател и журналист Алфред Йенсен следи от близо живота на Пенчо Славейков и неговото творчество и очаква именно от България, от литературните среди, да дадат своят подкрепа, да изпратят писмо за кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература, но това така и не се случва. И както Йенсен пише за първи път нобеловият комитет ще издигне своя кандидатура. Тази на Пенчо Славейков.
За жалост делят го няколко месеца от това той да получи Нобелова награда”, каза Маркова.

Нобеловата награда за литература през 1912 г. е присъдена на немския писател Герхарт Хауптман.

Пролетта на 1912 г. Пенчо Славейков и Мара Белчева отново са в Италия. Здравословното състояние на поета, обаче се влошава.

“Той пътува няколко пъти в Европа с цел излекуване, с различен успех и при различните консултации, с най-различни европейски светила - Париж, в Берлин, във Виена, различните медицински светила дават различни диагнози. Не е правено такова специално историко-медицинско становище. Но единственото, което е известно с точност са показанията на смъртния акт. Когато умира в Брунате, става дума за епилептичен удар, но този епилептичен удар, е предшестван от два други”, разказа доц. Димитров.

“Мара Белчева го слага да седне там на една пейка, лека се посъвзема. Предлага да отидат да потърсят лекар и казва, не – продължаваме по пътя си. Така или иначе, когато Пенчо Славейков отива в Брунате, за да прекарат последните 6 дни”, обясни той.

В следващия епизод: Отваряме вратите на вила "Белависта" в Брунате. Как изглеждат - Славейковата стая номер 4 и българският кът там, днес.

Продължи да четеш