30 години след Освобождението на България, малкото подбалканско градче - Калофер се опитва да възстанови облика си, след пълно опожаряване. Мъжете търсят препитание зад граница, а жените намират спасение в нежността на дантелените нишки.
Първите дантелени модели са донесени от Белгия в града от общественичката Екатерина Караминкова, която създава женско дружество.
През 1910 г. с нейна помощ в града се открива единственото дантелено училище в България.
Първата учителка в него е Донка Шипкова, която е единствената получила обучение по дантела. Тя получава знания в Държавното рисувателно училище от Тереза Холекова, която идва специално от Чехия, за да я научи.
Връщайки се в Калофер Донка Шипкова измисля и добавя нови елементи. Така се ражда Калоферската дантела.
Розите, слънчогледите, еделвайсите, лалетата, които излизат от пръстите на майсторките спасяват стотици семейства и успяват да вдигнат отново града.
Училището функционира едва 23 години, но подвига на първите жени, които във вълшебен ритъм прехвърлят совалки като в танц, е пример и до днес за голямата сила, която се крие в нежността на една жена.
Бялата магия, както е наричана калоферската дантела се предавала в семейството от баба на внучка.
Дантелата преминава през ръцете на десетки трудолюбиви калоферки, които оставят следа и предават напред във времето посланието.
Мария Васева е майстор и най-възрастният преподавател по Калоферска дантела в града. На 87 години е. Занимава се с плетка от 30 години.
"Всички модели, които плетяха децата ги правех аз. Не съм художничка, но с линийки и кривки ги изправях, защото с кривите модели трудно се работи. Мъжът ми две години беше в Съюза на някакъв военен курс. От там си взе лаборатория, която да прави снимки. Снимките бяха много хубави, защото апаратът беше руски.Често правехме изложби с дантелата. Правехме снимки, защото исках дантелата да се разпространява и да се плете дантела. А никой не си дава самите модели, защото всеки търгува със самия модел. Ако дадем на друга, тя може да изплете по-добре модела и търговецът да избере нея. Аз когато видя жена, която иска да плете калоферска дантела, много се радвам.Най-нежната е калоферската.", разказва Мария Васева
Калоферската дантела е често срещана и под името брюкселска дантела. Повече за произхода на наименованието разказва д-р Бистра Писанчева, културен антрополог и дантелиер
"По света тази дантела, която е известна като брюкселска или калоферска се нарича по името на совалката. Най-вече инструмента дава име на дантелата. Брюкселска дантела на практика не съществува. В Брюксел няма дантела, има дантела в Брюж. Някой може би донасяйки дантела от Белгия, ѝ е казвал брюкселската, но само у нас се нарича така. Френската е ясна, тъй като тя идва от думата за зъби – "dеnt", тъй като в началото е била назъбена и е завършвала с някакви остри или вълнообразни израстъци. В Италия е "merletto a fuselli". "Фузели" са тези пръчици върху, които се навива сoвалката. На английски е "bobbin lace". На испански е "encaje de bolillos". На полски е "koronka", защото тя стои точно като коронка и завършва дрехите по този начин. В някои от славянските народи, пръчиците се наричат палки, при тях е "Paličkování" на чешки. В България дантелата идва от Чехия."
Д-р Писанчева е посветила живота си на дантелата. Изследва корените й, търси исторически факти. Преподава в България и по света и има издадена книга за дантелата.
"Историята на дантелата по света е точно като една приказка. Легендата разказва за една голяма любов. Момиче, което е чакало своя любим да се върне от морето, а пък той не се връща и не се връща. Тя изплела, също така както е нежна рибарската мрежа и вълните на морската пяна, своята любов. Това е една история от Италия. Всички смятаме и до ден днешен, че дантелата е възникнала в района на Венеция и Геноа", разказва д-р Писанчева
В миналото дантелата е част от облеклото само на най-богатите. Смятана е за символ на разкош, престиж и каприз. Изработвала се е от бедните за най-богатите.
"Тя не топли, тя има само естетическо предназначение и знаково. Когато е отминало времето на търсенето на дантела, тя е влязла в народния костюм. В Централна Европа, вече са били на мода салфетките или аксесоарите за спалното бельо. Тогава вече плетачките са си правели, едни шапчици (има в Словакия, в Словения, в Хърватия). С тези дантелени шапчици жените са отивали на полето, което е едно преобръщане на смисъла. Думата, която свързвам с дантелата най-вече е свобода", разказва още културния антрополог.
