„Хора от обикновен произход, които правят необикновени неща, за да спасят Земята“ – това е фраза на известният американски милиардер и филантроп Ричард Голдман. На негово име всяка година се присъжда Наградата за околна среда Голдман.

Първата церемония по връчването на наградата е била на 16 април 1990 г. Победителите се съобщават всяка година около Денят на Земята.

Лауреатите на фондацията са точно такива – обикновени хора, които с необикновените си действия помагат за защитата на планетата ни на местно ниво. Победители има от всички населени региони на Земята – Африка, Азия, Европа, Островните нации, Северна, Южна и Централна Америка.

Журналист, жена от племето Уърди, активист, професор по философия, координатор и двама природозащитници – това са носителите на наградата Голдман за 2024 г. и всеки от тях има необикновена история, свързана с опазване на околната среда.

Марсел Гомез, Бразилия

Бразилия е дом на една от най-важните екосистеми на планетата ни – там се намира Амазонската джунгла, наричана още белите дробове на планетата. Заради масово обезлесяване тези екосистеми вече са достигнали върховата точка на унищожение, при която те не могат да преработват отровните газове в атмосферата ни.

Причината за обезлесяването е индустрията с говеждо месо, която е най-голямата света. Бразилия отговаря за 20% от износа на говеждо в световен мащаб. В страната има 215 милиона крави, 69% от които са отгледани близо до Амазонка.

И тук се появява 45-годишният журналист Марсел Гомез. Той е начело на НПО, което работи по теми като човешки права, робски труд и проблеми с околната среда. Чрез работата си Гомез мобилизира политици и икономически организации да разрешават проблемите на Бразилия.

През 2008 г. Гомез събира разследващ екип. През 2020 г. получава важна задача – да разследва бразилската доставка на говеждо месо до европейските супермаркети и как това влияе на изчезването на горите в любимата му Бразилия. По това време Гомез вече има огромна мрежа от разследващи журналисти, местни жители, членове на племена и малки организации, които всички работят заедно. Така те успяват да възстановят пътя на огромни количества говеждо месо, който стига обратно до ферми, вече санкционирани за отсичане на дървета.

Гомез получава заплахи от компанията, която разследва, но въпреки това не се отказва и през 2021 г. публикува разследването си. След него шест големи супермаркет вериги отказват да продават това говеждо месо, защото то доказано идва от райони, където се унищожава Амазонската джунгла.

Мурауа Маручи Джонсън, Австралия

Най-големият износител на въглища в света е Австралия. Там се намира най-големият резерв на въглища на планетата – 23 млрд. тона. Мината „Кармайкъл“ започва работа през 2021 г. след близо 10 години недоволство от страна на местните.

Коренното население на Куийнсленд е силно против работата на мината, защото тя замърсява земята им и спомага за глобалното затопляне. Мината е свързана също с минало на насилие, заплахи и нападения. Години наред земята на местното племе Уърди, както и на други, е открадвана от фирмата, която започва да добива въглища. През 2019 г. фирмата, която стопанисва мината „Кармайкъл“ получава разрешение да отвори още една.

И тогава се появява Мурауа Маручи Джонсън на 29 г. Жената вече има солиден 10-годишен опит като активист за околната среда и срещу създаването на нови въгледобивни мини в Куинсленд.

С помощта на много местни племена, НПО-та и активисти, Мурауа завежда дело срещу компанията, която планира да изгради нова мина на земята на нейните предци. Пред съда тя защитава тезата, че въгледобивът ще наруши човешките права на коренното население на Куинсленд. Събира и свидетели, които разказват за драматичните промени, които въгледобива е довел със себе си.

„В моята култура, ние се раждаме от земята и се връщаме в земята. Този остров е като моя майка. Когато ме няма, островът ми липсва като майка. Когато си мисля за климатичните промени, които завземат този остров, страдам за него, както бих страдала за майка си след смъртта ѝ“, казва Мурауа в съда.

И печели.

Съдът препоръчва на местната власт да оттегли разрешението си за построяване на новата мина. Така Мурауа и нейният екип от активисти спира отделянето на 1,5 милиарда тона въглеродни емисии в атмосферата.

Алок Шукла, Индия