Посланикът на Кралство Мароко Закиа Ел Мидауи гостува на Кристина Газиева в рубриката „Личностите“.
Нейно Превъзходителство Закиа Ел Мидауи е извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в България от 2016 година. Тя е доайен на Дипломатическия корпус, акредитиран в България, и доайен на групата на Арабските и на Африканските посланици у нас.
Нейно превъзходителство е начело и на Групата на френскоговорящите посланици в България.
-
Тази събота и неделя 12 мин.Роберта Кордано – първата глуха жена начело на престижен университет -
Тази събота и неделя 8 мин.Човешкото лице на един дипломат: Посланик Хисаши Мичигами – ексклузивно в поредицата „Личностите“ -
Тази събота и неделя 1 мин."Личностите" с Кристина Газиева: Силвия Рашкова - да живееш на един дъх -
Тази събота и неделя 2 мин."Личностите" с Кристина Газиева: Татяна и нейният път към звездите -
Тази събота и неделя 8 мин.„Личностите“ с Кристина Газиева: Уан Мин - лицето на Китай в България -
Тази събота и неделя 2 мин.„Личностите“ с Кристина Газиева: Французойката, посветена на българския език
-
Тази събота и неделя 12 мин.Роберта Кордано – първата глуха жена начело на престижен университет -
Тази събота и неделя 8 мин.Човешкото лице на един дипломат: Посланик Хисаши Мичигами – ексклузивно в поредицата „Личностите“ -
Тази събота и неделя 1 мин."Личностите" с Кристина Газиева: Силвия Рашкова - да живееш на един дъх -
Тази събота и неделя 2 мин."Личностите" с Кристина Газиева: Татяна и нейният път към звездите -
Тази събота и неделя 8 мин.„Личностите“ с Кристина Газиева: Уан Мин - лицето на Китай в България -
Тази събота и неделя 2 мин.„Личностите“ с Кристина Газиева: Французойката, посветена на българския език
Преди мисията ѝ тук, Ал Мидауи е била директор на отдела по международни и икономически въпроси в Министерството на външните работи в Кралство Мароко. Била е и заместник-посланик в Женева в продължение на 5 години.
Нейно превъзходителство посланик Ел Мидауи е участвала в множество сесии на Общото събрание на Обединените нации, както и в редица международни конференции, посветени на най-слабо развитите страни.
Икономист по образование, владее арабски, френски и английски език.
Имате много красиво име. Закия. Има ли конкретно значение във Вашата държава?
Всъщност това е типично мароканско име, което родителите често дават на дъщерите си в нашата държава. Означава „чист и красив“. Използваме думата, когато искаме да опишем чист и красив аромат или красив цвят.
Вие сте извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в България от 7 години, нали така? Какво научихте за България за този период? Опознахте ли я?
Въобще не е случайно, че съм дойаен на дипломатическия корпус в България. Доста дълго време вече съм тук, повече от седем години и то отчасти, благодарение на COVID пандемията, защото по това време имахме ограничения, бяхме затворени и не можехме да работим нормално.
Наистина мога да кажа, че България е страхотна държава. Българският народ е изключително гостоприемен, приветлив и ми се иска повече хора по света да разберат за тези ваши черти.
Посетили сте много села и градове в страната ни, кое място или кои хора ви впечатлиха най-силно? А къде обичате да се връщате, имате ли си любимо място в България?
Много ми е трудно да избера едно-единствено място, което да ми е любимо. Всички градове и всички села, които съм посетила, носят своя специфичен чар. Аз и моят екип имаме невероятния късмет да откриваме невероятно красиви места, от привлекателни по-привлекателни! И затова ми е трудно да ви кажа само едно място. За мен, всяко едно селце, всеки един град има своя дух и носи своите особености. Наистина България е прекрасна страна. Трябва да се гордеете! Казвам го сериозно!
И все пак, поправете ме, ако греша, но все пак едно от любимите ви места е Трявна? Права ли съм?
Да, абсолютно сте права. В Трявна няколко пъти сме организирали дни на културата, всеки път по покана на кмета. Огромно удоволствие е да посещавам това красиво градче и особено музея и Даскаловата къща, която е паметник на кулутрата. Таваните там от дърворезба са изумителни! Приканвам всеки посланик да посети градчето и да се наслади на тези слънчеви тавани!
Успяхте ли да свикнете на нашата храна? Имате ли си любими български ястия?
Мисля, че българската кухня е доста разнообразна – вкусна и прясна. Много обичам българското кисело мляко, което е известно и извън границите на България, също салатите и зелето. Обожавам червените чушки, както и всички видове баници, които правите – било то със сирене или пък сладки. Ще трябва да се науча да ги правя, защото когато се прибера в Мароко, искам да продължа да се радвам на вкуса им. Обичам и качамак.
А кой български празник или обичай Ви е направил най-силно впечатление?
О, разбира се, имате много традиции, които ме впечатляват. Но тази, която най-много, ме впечатли, е нестинарството – танцът върху жарава. Този български обичай е наистина неповторим. Скоро бях в един ресторант в полите на Витоша и там изпълниха този танц. И виждаш хора, които ходят по истински огън и не се изгарят. Това за мен беше магия, наистина магия.
Има ли празници, които си приличат и в двете държави? Празника на розата тук навява ли ви спомени от Вашата страна?
Празникът на розата е невероятен. Всяка година, когато кметовете на Карлово и Казанлък ме канят на празника, аз с удоволствие приемам и им казвам, че ще отида. Това е фестивал, който много ми напомня на Мароканския фестивал на розата, който се отбелязва всяка година през май в нашата страна. И искам да ви кажа, че българският и мароканският фестивал много си приличат.
И тук хората се обличат в традиционни, красиви дрехи, има и конкурс за Царица Роза… Всичко това го правим и в мароканския град Калаат Магун. Имаме дефилета по улиците, хвърляме листенца от рози. Има наистина много, много сходства.
Сега се сещам и за Празника на черешата в Кюстендил! В Мароко, в град Сефру, също имаме Фестивал на черешата, през юни. Избираме и Царица на черешата от всички млади момичета от цялата страна, които участват. Фестивалът трае три дни, а атмосферата е невероятна. Същата усетих и в Кюстендил. Единствената разлика е, че в България имате около 140 различни сортове череши, докато в Мароко са само 15-ина вида. Имам идея да установим едно културно сътрудничество между нашите и вашите фестивали, от което всички да спечелят.
С коя характерна черта на Мароко се гордеете най-много?
Може би това, с което най-много се гордея, е че Мароко, както, разбира се и България, е държава с вековна история, която винаги е съчетавала в себе си богатство от различни традиции и култури. Различни религии успяват да съжителстват в мир и толерантност с уважение едни към други. Мароко е известна със своите природни красоти. Ние винаги сме били предпочитана държава по отношение на културни дестинации. А това, неминуемо, е благодарение на различните цивилизации и религии – само си представете – арабско, берберско, еврейско, андалусийско влияние!
Гордея се и с мароканската кухня, тя е една от най-разнообразните в света. Но може би най-много се гордея с това, че сме толерантни един към друг, можем да се похвалим със стабилна политическа атмосфера. Мароко е една държава на отвореност, на откритост, в която уважаваме и обичаме различните. Може би затова сме оцеляли векове. И се гордея с моята страна.
Няма как да не отбележа, че сте облечена много красиво. Това традиционно облекло ли е?
Да, това е традиционно облекло. Но не е кафтан, по-известното ни традиционно облекло, а такшит. Има разлика между двете.
Прочетох много любопитни неща. Вярно ли е, че най-старият университет в света се намира именно в Мароко?
Абсолютно е вярно. Това е университетът „Ал Карауин“ в град Фес – известен старинен град с вековна история, обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Университетът е създаден през 859 година от една жена – Фатима Ал-Фихри.
И до ден днешен този университет е действащ и има много студенти. Вписан е и в Книгата на Гинес за най-стария университет в света.
Вярно ли е, че символът на любовта в Мароко не е сърцето, а е черният дроб?
Да, така е - черният дроб е символ на любовта. Използваме и сърцето като символ, но то е по-скоро за любовта между мъжа и жената. А черният дроб е символ на обичта на майката или бащата към своето дете и обратно. Символът на „черния дроб“ е разпространен в цяла Северна Африка. Например, като говоря за моите деца, казвам, че ги обичам и ги наричам „мой, черен дроб“, тоест това е част от мен, това е майчината любов. Аз имам двама сина – Шафик и Адам. И двамата в момента са в чужбина, но се надявам да се върнат в Мароко.
В интервю казвате, че след деня, в който ще напуснете България, ще плачете поне 1 месец. Това много ме впечатли. Защо?
Сещам се за една поема, написана от един френски поет. Тя може би отразява най-добре това, което ще почувствам, когато приключа дипломатическата си мисия тук и когато ще се наложи да си търгна.
Той казва „Да напуснеш е да умреш малко. Да напуснеш е да оставиш малко от себе си навсякъде“.
Представете си, аз съм живяла толкова години в тази резиденция, имам екип, който обожавам, приятели, колеги и да се разделя с тях, ще бъде истинска болка. Именно това има предвид поетът, когато казва, че когато напуснеш губиш част от себе си.
Неминуемо ще оставя част от себе си в България. Аз съм първата жена посланик на Мароко тук и в Северна Македония. И това е като първата любов. Това усещам.
