Според китайския календар, 2024 година е годината на Дракона. А той символизира сила, благородство, чест, късмет и успех в традиционната китайска култура. И в България се подготвят редица инициативи, свързани с посрещането на Китайската Нова година, която настъпва на 10 февруари. За всичко това в разказва г-жа Уан Мин - временно изпълняващ посланик на Китай в България.
Уан Мин заема длъжността от декември миналата година, след приключилия мандат на Негово превъзходителство Дун Сяодзюн.
Преди това Мин е заемала различни ръководни длъжности към Министерството на външните работи на Китай. Била е на мисия в китайското посолства в Индия, както и в консулството на Китай в Ню Йорк. Омъжена, има една дъщеря.
Г-жо Уан Мин, благодаря ви, че ни приехте в посолството на Китай в България. Предстоят хубави събития тази година – навършва се 75 години от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България. А скоро предстои и Китайската нова година. За това ще си говорим след малко, но първо…любопитно ми е да ви разпитам за престоя Ви в България. Дошли сте за пръв път през септември миналата година, нали така?
Да.
Разкажете ми, кое беше първото нещо, което ви впечатли в България, когато дойдохте за пръв път?
Когато пристигнах в България, първото нещо, което ме впечатли, беше гостоприемството на българите. Аз не мога да говоря български, но когато отида на пазар, българите винаги ми предлагат помощ, като ме заговарят на английски. Това е много впечатляващо и мило. Също и когато изляза на разходка в планината, местните хора ми се усмихват и ме поздравяват, въпреки че не се познаваме. Това наистина стопля сърцето ми.
Знаехте ли нещо за България преди да дойдете тук?
Да, знаех, че България е земята на розите и родната страна на киселото мляко. И, разбира се, България е втората страна в света, която признава и установява дипломатически отношения с Китайската народна република. А този факт ни кара нас, китайците, да ви смятаме за много близък народ.
Имахте ли вече възможността да посетите и други български градове?
Да, въпреки че съм в България едва от пет месеца, вече успях да посетя Пловдив, Велико Търново, Добрич и Велинград. Мисля, че всеки град е уникален и се надявам да успея да посетя още много български региони по време на престоя ми тук.
А успяхте ли да опитате и българската кухня? Имате ли си любимо ястие?
О, разбира се. Много харесвам българската кухня. Опитвала съм шкембе чорба, шопска салата, баница, балканска скара. И всички те са много вкусни. Но шопската салата ми е любима и се опитвам да си я направя сама и вкъщи.
А как бихте описали българския народ? Какви хора сме през Вашите очи?
Тук мога да използвам три думи. Първата е - всеобхващащ. Различни етнически групи и религии живеят в хармония и се приобщават едни други. Това прави България както отлична туристическа дестинация, така и привлекателно място за инвестиции и търговия. Второ – вие сте твърд народ. Въпреки страданията и робството в историята назад, България е успяла да съхрани своя език и писменост и това е нещо, с което трябва много да се гордеете. Това нямаше да е възможно без непоклатимия ви дух – нещо, което усещам, че имате и днес. Трето, вие сте амбициозни. Българското правителство участва активно в регионалните и международни дела и играе все по-важна роля. Българските учени, артисти и спортисти печелят все повече награди и отличия от всевъзможни международни състезания. Разбира се, три думи са малко, за да мога да опиша българския народ. Бих ви описала още искрени, приятелски настроени и жадни за знания.
Кажете ни, какво най-много Ви липсва от Китай, докато живеете тук или в друга чужда държава?
Освен моето семейство, приятелите ми и красивата природа, честно казано ми липсва и мобилното плащане в Китай, защото е доста удобно. Когато пазарувате, можете да плащате с мобилен телефон или дори с лицево разпознаване. Не е необходимо да носите пари или карта, дори и в най-млаките магазини. Липсва ми и китайската високоскоростна железница. Отнема по-малко от 5 часа, за да стигнете от Пекин до Шанхай, разстояние от 1300 километра. И естествено, липсва ми китайската кухня. Имаме различни специалитети в различни региони, като печена патица по Пекински, пикантно пиле Чунцин, кантонски дим сум и телешка юфка Ланджоу – много ги обичам.
Китай е страна, богата с традиции. Но имате ли си любима китайска традиция?
Като древна цивилизация, датираща от над 5000 години, Китай има дълбока култура, богати и разнообразни традиции. Някои от най-известните китайски традиции са Пролетният фестивал или с други думи - китайската Лунна Нова година, Фестивалът на драконовите лодки и Есенният фестивал. Нашето посолство обикновено организира събития, с които отбелязваме тези традиции.
Вече виждам една голяма трапеза, отрупана с традиционни китайския ястия. Нали така?
Да, точно така. Това е традиционната вечеря при посрещането на Китайската Нова година. Независимо колко далеч са от дома, всяко китайско семейство ще направи тази трапеза у дома. Тази традиция е много важна за нас и искаме да ви представим традиционните ястия. Това е моят колега Ма Ци, тя ще разкаже повече за трапезата.
Виждам много интересни символи, окачени на вратата ви тук.
О, да. Те са много важни по време на Китайската Нова година. Хората окачват тези символи в червен цвят на вратите си. Това е символът за щастие – така хората приветстват в дома си хармонията, просперитета и мира. А от двете страни на вратата слагаме тези две червени ленти, които символизират по-добро бъдеще за семействата. Това са символи, които може да видите навсякъде по време на Пролетния фестивал, дори и по улиците на Китай.
Планирате ли да отбележите по някакъв начин началото на Лунната нова година и в България?
Да, ще проведем поредица от събития за Пролетния фестивал. На 1 февруари посолството организира прием за Китайската Нова година. На 2 и 3 февруари Китайският културен център в София ще бъде домакин на Китайския новогодишен фолклорен фестивал, който ще включва културни преживявания и дегустации на храна и е с вход свободен за всички. На 4 февруари за първи път ще организираме Пролетния фестивал Китай - България в НДК в София. Гала-концертът е и част от честванията за 75-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между нашите две страни.
Как смятате, за тези 75 години дипломатически отношения между България и Китай – в кои сфери имаме напредък и къде трябва да поработим още?
Приятелство между Китай и България е здраво. През последните години нашите две страни постигнаха забележителни резултати в практическото сътрудничество в различни области. България се превърна в най-големия търговски партньор на Китай за селскостопански продукти в Централна и Източна Европа. През 2023 г. обемът на търговията на селскостопански продукти между Китай и България е достигнал 725 млн. щатски долара, което е ръст от 85,9% на годишна база, а износът на селскостопански продукти от България за Китай възлиза на 637 млн. USD, което е увеличение от 125%. Все повече китайски потребители предпочитат продукти от българска роза, червено вино, кисело мляко. И двете страни активно прилагат държавната програма за обмен на стипендии и винаги насърчават и подкрепят университетите и изследователските институции да осъществяват академичен обмен на високо ниво и сътрудничество по проекти. Много водещи китайски компании се интересуват от инвестиции в България и вече са постигнати няколко първоначални инвестиционни споразумения. Все още имаме широки перспективи за сътрудничество в туризма, електрическите превозни средства, инфраструктурата и други области.
Виждате ли прилики между двата народа – китайския и българския?
Да, има много прилики. Хората и в двете страни са добри, дружелюбни, трудолюбиви, патриотични. И двата народа спазват традициите, отдават голямо значение на семействата, имат положително отношение и интерес към културата на другите народи. Има и много прилики в традиционните обичаи на двете страни. Китайците например носят цветни плетени гривни на Празника на драконовите лодки, както българите носят мартеници на Баба Марта. Когато празнуваме Нова година, слагаме монета в една от пелмените, а този, който намери монетата, ще има късмет през следващата година, подобно на българската коледна традиция и монетата в питката.
Вижте още във видеото.