Санирането с европейски средства е в пълен застой. И това лято няма да има жилищна сграда, която да бъде реновирана, заради хилядите изисквания към кандидатите. В същото време желаещите непрекъснато се увеличават.
Пари има, желаещи също, но самото изпълнение буксува. Над 300 сгради от цялата страна са поискали да станат част от проекта за енергийна ефективност и да се възползват от финансиране. Само 12 споразумения за финансова помощ обаче са сключени на стойност 1,4 млн. лева. За 12 сгради тепърва ще се изготвят проекти и ще се обследват, което означава, че вероятно и тази година няма да има завършена сграда.
От регионалното министерство обещават това да се случи първата половина на 2014 г. В същото време продължава да има хора, които искат да кандидатстват, но не са наясно как.
Панелните блокове в столичния квартал Толстой са едни от най-старите у нас. Част от живеещите в тях кандидатстват по програмата за енергийна ефективност. Повечето хора обаче вече са направили частично саниране, а останалите не могат да се разберат със съседите си.
"Примерно трябва да се знае колко пари ще отпусне държавата и колко пари трябва да вложи собственикът на един апартамент", казва Иванка Велина от квартала.
За да бъде санирана вашата сграда с европейски пари, трябва заедно със съседите си да подготвите заявление, след това да получите одобрение, да се изготви бюджет, да се направи т.нар. обследване на сградата или технически паспорт. След него следва конкретен проект, строително разрешително и обществена поръчка за фирма. Едва след това санирането може да започне. Често живеещите в сградата също бавят проекта.
"Когато едва те одобрят бюджета и кажат, че могат да съфинансират, т.е. намерили са парите, било то със собствени средства или назаем, тогава вече се превключва към сключване на споразумение", обясни Десислава Йорданова, директор „Жилищна политика” в регионалното министерство.
50 милиона лева са отпуснатите европейски средства, а за одобрените вече 12 сгради са отишли вече милион и половина. Простата сметка показва, че парите няма да стигнат за всички, но заявления се приемат още, защото кандидатите, които не отговарят на всички условия, ще отпаднат. Бюрокрацията също спъва санирането.
"Със сигурност могат да се ускорят процесите, като например всичката информация от собствениците, която е необходима и налична в някаква база данни относно собственост, дялово разпределени и всякаква друга, която се събира по съдебен път да се набавя така", поясни Борис Радулов от Българската асоциация за изолации в строителството.
Най-много заявления за саниране са подадени от София, но вече има одобрени сгради и от Пловдив, Монтана, Варна и Благоевград. Любопитна подробност е, че най-старата сграда, която кандидатства за саниране, е още от 1919 г. Разчетите показват, че санирането намалява ходът на енергия с до 40%. Този септември стартира и нова разяснителна кампания, която да направи програмата по популярна сред хората.
