България трябва да поддържа по-добри партньорски отношения с Русия, а на присъствието на чужди военни у нас трябва да бъде сложен край. Това са само две от позициите, които се оказаха общи за кандидат-президентите Веселин Марешки и Велизар Енчев. В студиото на „Тази сутрин” те проведоха в по-малка степен предизборен дебат и в по-голяма – дискусия, в която взаимно се допълваха.
„Каузата ми е просперитетът на българската държава и по-добрият живот на българите. Изхвърляме корупцията, картелите и контрабандата и боклуците от управлението”, заяви бизнесменът. Той даде заявка и че именно на темата „корупция” би бил посветен първият свикан от него Консултативен съвет за национална сигурност. „Няма смисъл да влизаме в други теми, ако не решим проблема”, категоричен беше той.
Енчев беше по-конкретен в първите си стъпки след евентуална победа във вота: „Първото нещо, което ще направя, ще е да наложа вето на Проектобюджет 2017, той е много антисоциален. Ще сезирам КС за т.нар пръстови отпечатъци и ще инициирам референдум за членството в НАТО и присъствието на чужди бази на българска територия”.
Според бившия разузнавач, заради Алианса сме унищожили своите ракетни войски и бойна авиация и е по-удачно страната ни да се присъедини към проекта за обща европейска армия. Енчев нарече договора за базите на българска територия от 2006 г. „посегателство върху националните интереси”.
„Ние нямаме интерес от настаняване на войски на наша територия”, подчерта и Марешки.
Какво се случва по границите
Според бизнесмена, заради абдикиралата държава се стига до ситуацията, в която той трябва да се бори с картелите, а границата да се охранява от хора като небезисвестния Динко. „Ние какво сме виновни, че някои държави са си мерили в Сирия и Ирак и има толкова бежанци. Да си ги приемат те”, категоричен беше Веселин Марешки.
Велизар Енчев посочи, че в тази посока правителството е допуснало „тежка грешка” с постановлението от свое закрито заседание, с което се узаконява трайното интегриране на имигрантите в общините.
„Като главнокомандващ на българската армия ще поискам българският военен контингент в Афганистан веднага да се изтегли и този контингент да се дислоцира на българо-турската граница с или без право да употребява оръжие”, каза още той.
Отношенията с Русия
Велизар Енчев би свикал КСНС, за да поиска от правителството отговори защо се е стигнало до провала с Кристалина Георгиева в ООН и защо нашата страна е „проспала” месеците, в които Русия и Турция са били във влошени отношения и е имало как да не бъдем заобиколени чрез „Турски поток”.
Той се обяви „за” падането на санкциите, наложени на Русия заради украинските събития като посочи, че заедно с лидерите на Унгария, Чехия и Словакия би се включил в инициатива за премахването им. „България е най-засегната от санкциите. Русия е наш геополитически партньор, би трябвало да е наш главен икономически партньор. Ние можем да си върнем тези пазари, но не с тази русофобска политика”, категоричен беше Енчев.
„Ще мога с всеки един колега да се държа достойно и равнопоставено и няма да бъда ястреб, който чрез необмислени думи и постъпки да ни вкарва в конфликти с велики държави. Проблемите в Украйна, една нормална държава, не би да ги създадохме ние? Да не изнасяме революции, държавите да си живеят както искат техните народи”, призова и Марешки.
По думите му в момента Русия се мотивира допълнително от санкциите, развива производства и скоро нашият внос може да се окаже ненужен: „Интересът на българския народ и на българския бизнес е да си партнираме с Русия”.
Двамата се оказаха на сходни позиции и по отношение на Крим. Велизар Енчев отбеляза, че случаят е сходен с този в Косово, но даже има и решение от референдум. „Народът на Крим е казал, че иска да е в границите на Русия и той е там, където е пожелал да бъде. Считам, че те в момента са много по-добре, отколкото бяха”, отбеляза Веселин Марешки.
Правомощията на президента и кампанията
Марешки и Енчев са на сходна позиция за това, че президентът трябва да има по-големи правомощия. Според аптечния и горивен бос, така се намалява колективната безотговорност. Националистът пък коментира, че не е нормално върховният главнокомандващ да няма последната дума при изпращане на контингенти в чужбина.
Двамата осъдиха и ограниченията, с които ще се сблъскат българите в чужбина, които желаят да гласуват на 6 ноември. „Добрите намерения на вносителите се изродиха в нещо ужасно”, коментира Енчев, като посочи, че вместо да се удари по евентуален контролиран вот в Турция са били засегнати българите в Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия.
„Слагаме пръстови отпечатъци в болниците, пък не можем да направим това, което е по целия свят – нашите сънародници да гласуват по електронен път. Не трябва да търсим най-лошите примери от другите държави”, призова Марешки.
И той, и неговият опонент в дебата обявиха, че се борят не един срещу друг, а срещу статуквото.
Кой е противникът?
„Те бяха екип с различни умения за различен принос в борбата, срещу третите страни, които бяха извън студиото” – така коментира дебата политическият психолог проф. Анна Кръстева. Според нея Марешки и Енчев са се представили като „много ярки мажоритарни кандидатури, които произхождат от един и същи идеологически нюанс”.
Кръстева отбеляза, че националистът е изглеждал по-умел в невербалната комуникация и освен това е показал по-добро познаване на управленските процедури и геополитическите теми. От друга страна, бизнесменът е бил по-обран, може би поради по-малкия си медиен опит, но е имал много по-фокусирани послания.
Тя изрази мнение, че заради идеологическата си близост кандидатите не е трябвало да се „надцакват”, защото това е щяло да се възприеме като „проява на лош вкус”.