„Великите неща не се случват чрез импулси, а чрез серия малки неща, събрани заедно.“ Мисълта е на великия художник Винсент ван Гог, но важи с пълна сила за нея.
Тя е от онези жени, които рисуват мечтите си и ги сбъдват. Знае по какъв път да поеме в живота си още в гимназията. Вдъхновява я нейният учител по английски език и си казва, че един ден ще бъде като него. И успява.
Вярва, че ако човек стои на едно място и не се развива, няма как да бъде пълноценен. Затова сама организира инициативи, в които въвлича останалите. Заразява ги…с добро, което заедно предават нататък.
Представяме ви Ваня Ананиева, специален гост в Епизод 13 на рубриката „Жените на България“.
Още, когато е само на 19, Ваня знае по какъв път ще поеме. Един ден отива при родителите си и им казва, че ще построи езикова империя, но за тази цел е необходима тяхната подкрепа. И я получава.
По онова време следва Международни икономически отношения, но за себе си знае, че няма да се занимава с икономика, а ще търси начин да сбъдне мечтата си.
Езиковата империя започва от апартамента на баба й в кв. „Дружба“ с 1000 лв. инвестиция – пари, които взима назаем от родителите си. С тях купува бяла дъска, един касетофон със CD, учебници и това е началото на училища „Интелект“. От 2000 г. до днес образователната империя има няколко филиала, а Ваня не спира да надгражда идеята си.
„Генерално знанията не трябва да бъдат налагани на хората, затова и мотото на „Интелект“ е „Учи с удоволствие“.
Когато учиш или правиш каквото и да е с удоволствие, сигурно е, че то ще те направи щастлив“, казва Ваня, която има хъс за твърде много бизнеси, които управлява паралелно.
Във времето е основала агенция за преводи, уеб студио, с което е твърде заета, и междувременно поддържа две ескейп стаи. Споделя, че тайната й страст е дизайнът, който развива от повече от десетилетие, макар и непрофесионално.
През 2015 г. тя, мъжът й и техни приятели взимат спонтанно решение за ескейп стая и така създават „Лудостта на Гения“ по Винсент ван Гог.
„Трябва да има лудост, за да има гениалност“, казва Ваня, докато си спомня как всичко започва от един нейн сън, в който вижда картината на великия художник „Цъфнало бадемово дърво“.
Едва ли сега притежава лудостта, за да направи всичко това, но когато си в разцвета на младостта си, имаш смелостта да рискуваш и да действаш, без да се замислиш.
Вярва, че ако стоиш на едно място и не се развиваш, няма как да бъдеш истински щастлив. Затова и създава различни инициативи, в които въвлича хората около себе си.
Каузата, зад която стои и която е превърнала в смисъл, се нарича „Предай нататък“.
Всичко започва през 2015 г. със създаването на малка коледна работилничка за картички, което прераства в едноименната фондация. Под нейното крило днес са над 1500 души от домове за възрастни хора и хора с увреждания, които получават грижа и внимание всеки месец.
Ваня е силна жена, но не е лишена от емоции. Не ги показва, но ги изживява. Плаче много, когато се прибира от домовете. Плаче, защото тя има, а хората там нямат. Плаче, когато на тръгване е чула думите „Нали ще дойдеш отново?“
„Да предадеш нататък е щастие. Да промениш поне за миг живота на някого, е истинска магия“, казва Ваня и е категорична, че всеки един от нас може да даде надежда и да направи добро, стига да го усети със сърцето си. Щастлива е, че все повече хора помагат и са отворени към благотворителността.
Разказва ни с усмивка и смирение. Спокойна е и все така силна, защото има подкрепата на цялото си семейство и на съмишлениците си. Съпругът й е скалата, на която може да се облегне, когато й е най-трудно. Затова и успехът за нея се измерва в присъствието на близките хора, с които може да сподели и които я чакат всеки ден.
Съжалява, че има дни, в които излиза в 6 сутринта и се прибира в полунощ и не успява да види децата си, но пък се радва, че те са подкрепящи и добри.
Любимото й време е прекараното с тях, особено моментите в любимия й Синеморец, където тя и съпругът й вдигат къща. Да бъде близо до морето е нейна детска мечта и за нея няма нищо по-красиво от един дъждовен ден на брега на морето. Ваня обича да работи и от Синеморец, ходи дори през зимата, когатп намира чара на любимото синьо.
Тя е щастлива, защото визуализира мечти и ги изживява. Те просто се случват. И всички падания и ставания са били толкова важни в живота й, че не би ги заменила с персийски килим, както казва тя.
Човек обаче трябва да намери време да спре. Да спре и да се обърне навътре към себе си, за да продължи…да рисува и сбъдва мечти. За това не й остава време, но във всеки един миг я водят обичта, благодарността и уважението.
