От кога не сте стъпвали в читалище? Посещава ли сте подобно място някога. Въобще знаете ли какво е това? Може би си мислите, че то е мила отживяла традиция. Грешите. Читалището е нещо, което може и през второто десетилетие на 21 век осмисля живота на мнозина. Това се случва в едно врачанско село, където читалището и библиотеката са се превърнали в истински културен център.
Петя Маринова е на 29 години. Завършила е магистратура по Балканистика. Говори няколко езика. Работи в читалището от няколко месеца.
"Смятам, че с тази работа тук доста припокривам нещата, които съм учила в университета. Удовлетворява ме. Ниското заплащане не ми пречи да работя с желание”, сподели тя.
Основното занимание на Петя е в библиотеката, която се радва на цели 306 читатели.
"90% от тях са деца. Има деца от съседните села, които са ученици в училището. В Баница хубавото е, че училището е средищно, обединява учениците от няколко села и винаги, целогодишно при нас е пълно с деца”, заяви тя.
Библиотеката, която се посещава и от възрастни, очаква голямо дарение от книги. Петя споделя, че една част от него ще бъде осигурено от жители на селото. Проблемът е с ученическата литература, която е оскъдна.
Въпреки това библиотеката уверено изминава пътя на модернизацията. Разполага с цели три компютъра. Не са достатъчни, но определено вършат работа.
През лятото Петя ще учи децата да правят презентация и как да си направят учебна програма за новата година
В читалището непрекъснато се организират различни прояви. Екипът ни попадна на конкурса млад готвач, в които участваха близо 20 деца. Това е едно от десетките мероприятия, организирани от читалището. То разполага с детска брейк група, младежки театрален състав, женска вокална група.
"Мотивира ме... Децата най-много децата ме мотивират. Те много се радват, че има млад човек, който да работи в читалището и просто им е интересно да идват при мен. Помагат ми за всичко. Читалищата в страната, обратно на мнението, че мъждукат и нямат посещения, смятам, че не само светят, те греят с пълна сила както е името на нашето читалище”, радва се Петя.
