Сградата на бившия "Арсенал”, която по-късно приютява колекцията приложно изкуство на Националната художествена галерия, от днес вече е Национален музей за съвременно изкуство. В рекордно кратък срок от ноември до сега е завършен първият етаж и фасадата. След откриването на Галерията за чуждестранно изкуство в София през 1986-а, това е първото държавно музейно пространство, което се открива у нас. В момента музеят не разполага със собствена колекция и този първи етап на реконструкцията ще бъде отбелязан с гостуваща изложба от Норвегия - страната, която инвестира в него.
"20 години не са отделяни никакви средства за дейности или откупуване на произведения. От догодина смятам да направя определен бюджет , за да могат младите художници, младите таланти да намират своето место в музеите”, коментира културният министър Вежди Рашидов.
Той подчерта, че като сигурност това, което го има в европейските музеи, го има и у нас. Дали ще има по-малко престъпност обаче е въпрос, който не зависи от него.
Новият музей е под шапката на Националната художествена галерия и получи първото си дарение от Министерство на културата - произведения на водещи български и световни автори. Изложбата „Парадигми", с която се открива новото разчупено пространство, представя най-известните съвременни норвежки автори в областта на керамиката, стъклото и металите.
"Новото в изложбата са най-новите тенденции в областта на дизайна. Мисля, че с това изложбата ще бъде любопитна”, каза кураторът Надежда Джакова.
Въпреки нееднозначното приемане на гилдията на самата сграда, която не е строена за тази цел, а е пригодена, Музеят за съвременно изкуство вече съществува и му предстои да вземе статут като такъв и да бъде завършен.
"Оттук-нататък вървим в две посоки. Едната е изработването на концепция. Абсолютно сме отворени и открити за предложения от страна на колегията. Очакваме много и интересни кураторски проекти на тема съвременно изкуство. Ще направим един специализиран съвет в Националната художествена галерия, за да можем да отсяваме това, което смятаме за важно, за интересно и то да може да бъде реализирано тук”, коментира Слава Иванова, директор НХГ.
Загубените поколения на съвременни български автори във времето на промени най-после ще имат дом. Защото въпреки липсата му, те съществуват и оставиха отпечатъка си върху него в малки частни галерии и неформални пространства. Нелеката задача на управата на този музей е да открие липсите и да отвоюва името, което му е дадено. А това би станало, когато запълни тази 20-годишна празнина.
