Защо са необходими промени в Конституцията ни? Защо ролята на главния прокурор и президента се ограничава?  

На тези и други въпроси отговаря министърът на правосъдието Атанас Славов в предаването „Защо, господин министър?“ с водещ Жени Марчева.

„Има всичко основания да считам, че проектът на Конституция ще получи подкрепата на парламентарните сили“, посочи министър Атанас Славов.

„Моята заявка беше, че аз поемем поста със заявка за конституционни промени. Ако това се провали, аз нямам повече място на поста като министър. Аз си спомням когато Христо Иванов си подаде оставката, аз бях негов съветник. Бях в пленарната зала и гледах провала на бъдещето на България в следващото десетилетие“, коментира той.

„Мисля, че ГЕРБ и ДПС ясно са осъзнали своя интерес от това този път конституционните промени да се случат по този начин. Дали други краткосрочни интереси ще надделеят – предстои да видим“, посочи Славов.

Фигурите на главния прокурор и президента

„Конституцията предвижда, че главният прокурор е има роля в главната прокуратура. В сегашния модел той е главата на пирамидата. Това е препоръка, дадена преди много години. Ще ограничим правомощията, ще променим начина на избор и ще засилим общественото влияние в Прокурорския съвет, който предлагаме да се създаде“.

„По никакъв начин нямаме план за демонтаж на прокуратурата. Тя ще остане в съдебната власт. Прокурорският съвет е част от съдебната власт. Главният прокурор ще го председателства. Не е вярна тезата, че прокуратурата е притискана. Имаме дългогодишни препоръки да ограничим всевластието на главния прокурор и да ограничим твърде широките правомощия на прокуратурата“.

„Считам, че Борислав Сарафов ще бъде разследван от разследващ прокурор. Има избран прокурор, който трябва да бъде назначен. Надявам се в следващите седмици това да стане. За да няма съмнение, че въведеният механизъм е противоконституционен, ние предвиждаме той да бъде част от конституционните промени. Независимо разследване на главния прокурор ще има“, категоричен е министърът на правосъдието.

„Запознах се с предварителното становище на Венецианската комисия за предложението ни за разделяне не Висшия съдебен съвет на отделен съвет само на съдии и прокурорски съвет. Нека видим името на органа в момента – Висш съдебен съвет. Съдебната власт се осъществява от съдиите. Прокурорите са магистрати и ще останат такива, но не бива да смесваме функциите на съдии и прокурори“.

„В проекта, който ПП-ДБ готвихме през летните месеци, правомощието на президента за назначаване на тримата висши ръководители беше останало. В парламента има съгласие за модел, в който президентът няма участие в назначаването на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Във Венецианската комисия това не поражда критики. Може да има дебат по тези въпроси и да има предложения за промени между първо и второ четене. Не искам да коментирам изявленията на държавния глава. Той преди три години пое ангажимент да внесе собствен проект за промени в Конституцията. Имаше консултации. Чухме, че има изработен проект. Държавният глава може да внесе предложения за промени в Конституцията. Нека понесе отговорност“, каза още Атанас Славов.

„За 30 години не беше възниквал въпросът за служебните кабинети. Президентите спазваха една конституционна конвенция – служебното правителство да е неутрален играч, да не се опитва да обладава цялата власт. С последния служебен кабинет след преизбирането на Румен Радев за втори мандат, видяхме съвсем различна ситуация. Видяхме опит да бъде блокиран процесът по създаване на редовно правителство. Видяхме опит служебното правителство да бъде се превърне в постоянно и да сключва дългосрочни договори за страната. Нито едно служебно правителство по света не може да прави това“.

„Аз търся подкрепа от всеки депутат, който иска да се случат конституционните промени по правилния начин. Оставям настрана споровете през годините, оставките, протестите, в които и аз съм участвал. Доколкото няма пряка намеса в моите функции, а то няма такава, и доколкото има подкрепа на трите гласувания, аз мога да се чувствам дискомфортно, но считам, че всяка подкрепа е нужна“, каза още министърът на правосъдието по отношение на подкрепата от депутата от ДПС Делян Пеевски за конституционните промени.

Според него с предприетите законодателни инициативи България отговаря на основните критики за влизане в Шенген, свързани с върховенството на правото и независимата съдебна власт.

„Приемането на Антикорупционния закон, това че проектът за Конституция ще бъде гласуван до края на годината, това че ще приемем промените в Закона за съдебната власт – това е силна заявка България да влезе в Шенген до края на годината“.