Ново изследване установява, че с изчерпването на течността във вейповете с висок брой дръпвания токсичните алдехиди се концентрират в оставащия разтвор, увеличавайки риска за здравето на потребителите. Резултатите са публикувани в научното издание ACS Omega.
Екип от Калифорнийския университет в Ривърсайд, ръководен от Пру Талбът, анализира 77 използвани и нови устройства от 20 марки и открива почти 200 химични компонента, сред които девет алдехида, непосочени от производителите.
Сравнението между остатъчната течност на използваните и неизползваните устройства разкрива тревожно по-високи концентрации на токсичните алдехиди метилглиоксал (МГО) и глиоксал в използваните вейпове. Изследователите предполагат, че тези съединения се образуват при термично разлагане на разтворителя по време на вейпинга.
Предишни изследвания са показали, че МГО е значително по-увреждащ за белодробната тъкан от диацетила - съединението, свързано с така наречения „пуканков бял дроб“. Екипът доказа това допълнително с анализ на белодробни клетки: само след девет дръпвания на МГО бронхиалните клетки показаха значително закръгляване - ключов показател за клетъчен стрес.
Изследването разкрива и друга тревожна закономерност. В първоначалния анализ на неизползваните вейпове няколко марки са съдържали алдехида акролеин. В използваните устройства обаче концентрацията му е намаляла или е изчезнала изцяло.
„Този алдехид е много токсичен дори в малки количества - именно него не виждат в изпарените проби. Знаем, че е присъствал в неизпарените устройства и се произвежда по време на вейпинга, така че за съжаление трябва да навлиза в белите дробове“, обяснява Доналд О'Ши, аналитичен химик от Кралския колеж по хирургия в Ирландия, който не е участвал в изследването.
Учените посочват, че следващата стъпка е изследване на реалния състав на вдишваната пара, а не само на остатъчната течност. „Би било много полезно да разберем какъв е съставът на парата, тъй като онова, което остава в резервоара, не е същото като онова, което човекът вдишва“, казва Хавови Чичгер, клетъчен биолог от университет „Англия Ръскин“.
