„Сблъсък на различни тенденции. Изглежда, че най-голямото предизвикателство ще бъде не да се прогнозира кой ще бъде победителят на първи тур на президентските избори - това е ясно, а каква ще бъде избирателната активност.“ Това коментира в „Тази сутрин“ Добромир Живков, социолог от "Маркет линкс".
Неговият анализ се основава на данни от Национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и “Маркет ЛИНКС”, проведено сред 1006 лица над 18 г. в страната в периода 13 - 19 октомври 2026 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
„Президентските избори като цяло не събуждат толкова сериозен интерес, особено след този, бих казал, пик на избирателната активност, който имахме през април. Сега тонусът на българския избирател е категорично по-нисък, но, от друга страна, наблюдаваме сигнали, които активизират българските граждани“, посочи той.
По думите му една от темите, които категорично политизират обществото и карат почти всеки отделен гражданин да заеме някаква позиция, е ескалацията в Черно море.
„Няма да се изненадаме, ако това политизиране доведе до малко по-висока избирателна активност от очакваната или дори до активност, малко по-висока от тази през ноември 2021 година, когато беше 40%. Така че това са различни тенденции. От друга страна, трябва да подчертаем, че това, което също влияе негативно върху избирателната активност, е общото усещане за развитието на държавата. Тоест оценката, че държавата не се развива в правилната посока, също демобилизира гражданите да участват“, коментира Добромир Живков.
Очаква се избирателната активност да бъде 39%, което означава сигурен балотаж.
„Тук все пак границите могат да бъдат 2–3 процентни пункта надолу или нагоре, в зависимост от това как ще се развие последната седмица. Това проучване приключи в понеделник на обяд и данните са към този момент. Има все пак почти цяла седмица“, коментира социологът и уточни, че голяма част от избирателите — между 15% и 20%, вземат решение в последните два дни.„Разбира се, когато сме в ситуация на проучване, сме много по-склонни да казваме, че ще отидем да гласуваме, но това невинаги се случва“, отбеляза още той.
Резултатите от проучването показват категоричен победител — двойката Йотова–Вълчев с 47,3%.
Гюров и Кандев са на второ място с 30,6%
Костадинов и Волгин са на трето с 10,3%
Михайлов и Матеева — 4,3%
Василев и Манов — 2,8%,
Христанов и Черкезова — 2,3%
„Останалите би следвало да бъдат под 1%, поне по данните, с които разполагаме в настоящия момент. И казваме, че това е прогноза. Тоест ние тук сме се опитали да отчетем и вота от чужбина, и факторите, които влияят върху него, включително, естествено, партийните симпатии на тези българи, които гласуват извън България. Там също очакваме по-ниска избирателна активност. И всъщност това са резултатите, които виждаме към настоящия момент“, коментира Добромир Живков.
„Трябва да кажем, че има специфики в електоратите на първите две двойки. 75% от избирателите на Йотова–Вълчев всъщност са и гласоподаватели на „Прогресивна България“ през април“, отбеляза той
По думите му останалите 25% са разнообразни.
“Има немалка част от тях, които всъщност казват, че не са гласували. Тоест има и новопривлечени избиратели. Докато при Гюров и Кандев нещата изглеждат дори още по-шарени, защото при тях има участие и на избиратели на ГЕРБ, и на избиратели на ДПС, както и на такива, които не са гласували. Но ядрото, трябва да кажем, естествено, е „Продължаваме промяната – Демократична България“, посочи Живков.
Костадинов и Волгин привличат от разочарованите русофили, които очакваха друга, по-категорична позиция от страна на Радев по отношение на Русия.
„Това е резервът за този вот, който виждаме като мажоритарен конкретно към двамата кандидати. Трябва да кажем, че той е значително по-висок от подкрепата, която „Възраждане“ в момента има на парламентарно ниво“, посочи социологът.
„Дори в сегашните резултати тя остава на това ниво, което е интересно, защото наистина говори за силен мажоритарен елемент в тяхната кандидатура“, отбеляза още той.
Мобилизация за предсрочен вот
„Ако сега имаме извънреден парламентарен вот, на първо място продължава да бъде „Прогресивна България“ със сериозна преднина, но трябва да кажем, че тук имаме още между 2 и 3 пункта надолу. Тоест резултатът пореден месец от началото на управлението на този кабинет върви надолу и това се вижда отново във всички показатели, които измерваме“, посочи Добромир Живков.
„Има и разместване - ГЕРБ вече не е втора политическа сила, въпреки че тук трябва да кажем, че резултатът практически е един и същ и на изборите буквално в неделя може да бъде и обратно. Но трябва да кажем, че „Продължаваме промяната“, подобно на Костадинов и Волгин и на „Възраждане“, постепенно започва да привлича отпадащи от „Прогресивна България“ и това много ясно се изразява в този резултат и това, поне символично, засега второ място“, коментира той.
10,2% за „Продължаваме промяната
ГЕРБ с 9,6%
Около 7% са „Демократична България“.
Надолу вече са „Възраждане“ и ДПС
В „Мобилизацията за предсрочния вот“ са темите, свързани с актуалните събития и атаките в Черно море.
„Появява се много сериозна тревожност в обществото по отношение на националната сигурност. 68% смятат, че това наистина са значими, сериозни заплахи, докато едва 15% са склонни да ги омаловажават, а 17% са неутрални.
68% казват, че атаките са заплаха за националната сигурност, а според 15% атаките не са заплаха и всъщност се преекспонират“, коментира Добромир Живко.
„Обществото има относително ясна позиция по отношение на това кой стои зад тези атаки. 43% смятат, че това е дело на Русия, 28% смятат, че са атаки, инициирани от самата Украйна, а 29% не могат да определят“, посочи той.
По думите му отново започваме да се питаме доколко политическата класа, и управлението, разбира се, успяват правилно да адресират този проблем.
„България последна дава ясен отговор. Виждаме, че европейските институции го дадоха вече достатъчно ясно. Дадоха го и разузнавателните служби на наши партньори“, посочи социологът.
Доверието в правителството
„Доверието в правителството също е в низходящ тренд. Изглежда, че този тренд вече сякаш започва да стига до плато. Защото виждаме, макар и намаляване на доверието и много малко увеличаване на недоверието, все пак трябва да кажем, че кабинетът вече е с повече недоверие, отколкото доверие. 41% декларират недоверие срещу 36% доверие сега през октомври, като разликата в нетния рейтинг вече е около 4 процентни пункта надолу в сравнение с предходния месец“, посочи Добромир Живков.
„Картината се повтаря и при рейтингите на политическите лидери. Румен Радев вече е с практически изравнени доверие и недоверие. Имаме покачване на доверието в Асен Василев с по-активните критики, които очевидно се чуват по-ясно от тази част от избирателите, които подкрепят водената от него политическа сила. Казахме още миналия месец, отбелязахме повишаване на доверието в Костадин Костадинов, въпреки високите нива на недоверие, които виждаме при втория, третия и четвъртия в тази своеобразна класация. 16% доверие срещу 70% недоверие в Костадин Костадинов. Но отново казваме, че тук неговият мажоритарен потенциал значително надвишава партийната подкрепа на „Възраждане“. И това е специфичен резултат, който трябва да бъде отчетен“, коментира социологът.
„Господин Борисов устойчиво вече е под 15% — в случая 12% доверие и 79% недоверие. Вече нещата тук изглеждат устойчиво структурирани по този начин. Ивайло Мирчев — 11% доверие и 64% недоверие. И Божидар Божанов, другият съпредседател на „Демократична България“ — с 10% доверие и 64% недоверие. Господин Канев, който е председател на ДСБ — с 8% доверие и 58% недоверие. И господин Пеевски — с 6% доверие и 91% недоверие, традиционно оставащ на последно място в тази своеобразна класация на политическите лидери“, посочи още той.
Доверието в Народното събрание
„Недоверието расте. Общата картина засега: 18% от обществото запазват доверие, декларират доверие към парламента. Но от 58% през септември вече имаме 64% недоверие. Тоест отново девалвация на доверието в основни институции. Виждаме и кабинета, виждаме и парламента, в който „Прогресивна България“ има мнозинство. Всъщност те показват една обща оценка. И да кажем на финал, че тя до голяма степен се дължи на икономическите резултати, които се виждат понастоящем, и цените“, коментира социологът.
„Цените притесняват хората. Икономически са причините в много голяма степен. Това е водещото, но заплахите започват да се превръщат в един много постоянен фон на напрежение в обществото, който също, естествено, започва да формира нагласите. И ще определи в немалка степен, според мен, и посоката на вота, защото геополитическото разделение започва да си казва думата в тази кампания“, коментира Добромир Живков.
Националното проучване, финансирано и реализирано съвместно от БТВ и Маркет ЛИНКС, е проведено сред 1006 лица над 18 г. в страната в периода 13 - 19 октомври 2026 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
