За добро или за лошо Интернет се превърна в предпочитана среда за запознанства и срещи. В мрежата изобилства от сайтове, които обещават, че там ще намериш любовта на живота си или ще срещнеш старите си съученици.
Мнозина са пробвали, малцина са оставали доволни. Обикновено след изпълнените с копнежи минути пред монитора следва разочароваща среща, на която двамата се убеждават, че са се лъгали един друг. Но има и успешни връзки, които стигат дори до брак. В това ни убеждава 22-годишният разпределител на волейболния шампион Лукойл Нефтохимик и националния отбор Иван Станев, който на 24 юни се венча за приятелката си Цветана Димитрова в Бургас. След кратък меден месец Иван получи повиквателна от треньора Мартин Стоев за националния тим. Надеждите на треньора и феновете са един ден Иван да наследи титуляря Андрей Жеков. Роденият на 7 юли 1985 г. в Бургас волейболист е бронзов медалист от световното за младежи в Иран през 2003 г. На следващата година в Канада става световен шампион с българския военен отбор. Има и още една титла - с детския футболен отбор на Нефтохимик, където играе като защитник заради високия си ръст.
""/ 
Началото

Иван и Цвети се запознават през декември 2002 г. Той е на лагер с младежкия национален отбор в София и разнообразява скучните вечери в непознатия град, ровейки се из интернет в клуб в Студентския град. Попада на сайта kefche.com, влиза в чата и почва разговори с непознати. Тогава е само на 17. Подписва се с истинското си име - stanev, но греши, като посочва действителната си възраст. "Никой не искаше да си говори с мен, като виждаха, че съм на 17. За да имам по-голям успех, написах, че съм на 18", разказва Иван. Така той попада на момиче с никнейм Florance, зад който се крие бъдещата му съпруга. "Бързо намерихме общ език. Имах чувството след само няколко часа чат, че се познаваме от години", разказва Цвети, която тогава е на 18. След няколко вечери в чата и размяна на снимки двамата решават да се срещнат. Преди това тя е дала телефона си на Иван, който с пресъхнало гърло се обажда, за да уточнят къде да се видят. "Тъй като не познавах София, трябваше да изберем лесно място. Казах на Цвети, че съм в Студентския град, и тя реши, че е най-добре да се видим на пилоните пред НДК, тъй като ще пътувам само с автобус №94. Така и направих", споделя разпределителят. След само няколко срещи той заминава за Естония, където младежите играят европейска квалификация. На 4 януари 2003 г. Иван се връща в София и на летището го чака Цвети. "За първи път ме посрещаха. Бях много развълнуван", признава Иван. Цвети го изненадва, като му подарява скъп парфюм. Двамата смятат датата 4 януари 2003 г. за начало на своята връзка.
Връзката
И за двамата не е никак лесно през тези четири години, в които живеят разделени - той в Бургас, а тя в София, където е записала текстилна техника и технологии.
""Цвети пътува до Бргас колкото може по-често, минимум веднъж в седмицата. "Отивах в четвъртък и се връщах в понеделник. Имало е периоди, в които пътувах два пъти седмично", спомня си Цвети. "Понякога се шегуваме, че ако си бяхме спестили парите от тези пътувания, можехме да си позволим един по-луксозен автомобил", допълва Иван. През тези години той преживява и много трудности в спорта. Търка пейката в Бургас, а му се играе. Цвети е до Иван в тежките моменти, тревожи се за него, виждайки как страда, и го съветва да се премести в София. Той обаче обича Бургас и е категоричен, че няма да напусне Лукойл Нефтохимик. Междувременно се записва в НСА на индивидуален план, но въпреки че се налага да отсъства от Бургас само 4 седмици, винаги точно в тях отборът ще прави подготовка, която той не може да пропусне. Преподавателите в София също не проявяват снизходителност към проблемите на Иван, който се затормозява. "Много съм благодарен на доцент Богдан Кючуков за помощта, която ми оказа през първата година", казва Иван, който прекъсва следването си след втория семестър. "Треньорът Северин Димитров ми каза, че ще разчита повече на мен преди последния сезон. Реших, че ще е по-добре да се концентрирам върху волейбола." За първа година Иван е неизменен титуляр, качествата му се оценяват и той гледа по-ведро към бъдещето. Двамата с Цвети решават, че е време да скрепят връзката си с брак. Говорят си за това, но без конкретни дати и срокове.
Някак импулсивно Иван обещава пред съотборниците си преди началото на финалния плейоф срещу Левски Сиконко, че ще се ожени, ако спечелят титлата. "Постоянно ме подпитваха кога ще се оженим. Казах: "Като станем шампиони." Дори и да не бяхме станали, щяхме да сключим брак, но така се получи по-интересно. Като спечелихме първия мач, съотборниците ми започнаха да се шегуват: "Иване, пръстените са наполовина купени. Играем за теб" - споделя Иван. Родителите му и тези на Цвети научават от спортните новини на Канал 1, че децата им ще сключат брак, ако Лукойл стане шампион. "След като Сашо Йовков го обяви от екрана, започнаха да звънят и да питат наистина ли е така. Всички бяха много радостни", разказва волейболистът.
""Сватбата
Датата 24 юни е повече от случайна. "Станахме шампиони и аз трябваше да изпълнявам обещанието. Обърнахме се към сватбена агенция в Бургас, която да подготви всичко. Оказа се, че няма свободни дати до месец октомври. Какво да правим, приехме, че сватбата ни ще е чак през октомври.
Но в последния момент някакви хора се отказаха от 24 юни и ние се вредихме. Беше много весела сватба, всички се забавляваха. За съжаление не всички поканени можаха да се отзоват. Найден Найденов имаше ангажимент с Б-националния отбор например. Майка ми направи страхотна изненада. Беше събрала няколко мои стари екипа на Лукойл и ги раздала на музикантите. С влизането ни в ресторанта те се появиха, облечени във волейболни екипи, и започнаха да свирят Дунавското хоро. Това беше поздрав за Цвети и нейните роднини, тъй като корените й са от Северозападна България", спомня си Иван.
Семеен човек
"Като ме питат как е след сватбата, казвам, че няма голяма разлика. Ние с Цвети се познаваме добре, живели сме заедно", споделя Иван. В момента младото семейство дели един покрив с родителите му в Бургас, но до края на годината трябва да бъде завършен новият апартамент и Иван и Цвети да заживеят самостоятелно. "Чакаме с нетърпение този миг", споделят двамата. Иван обича всичко, което Цвети приготвя - супи, мусака, десерти. "Много обичам Бургас и не искам да го напускам засега", категоричен е Иван, който се забавлява от факта, че и Цвети вече е повече бургазлийка, отколкото софиянка. "Преди да срещна Иван, не познавах никого от Бургас. Сега почти всичките ми познати са от този град", казва Цвети. Ще се увеличи ли скоро семейството им? "Искаме деца, но не сега. Нека първо Цвети да завърши - тя е последна година, а иска да изкара и магистратура. Поне на един от нас да върви учението", крои планове Иван. "Божа работа", допълва Цвети.

Димитър Андреев, в-к "7 дни спорт"