Милорад Киац: Казийски е извънземен

- Г-н Киац, как се работи с жени?
- Много добре. Това е отбор с големи амбиции. Смятам, че на турнира в София с играта си показваме точно това. Когато поех тима, той се намираше в по-долната дивизия на Сърбия. Сега вече сме сред най-добрите в елита. Дори имаме реални възможности за шампионската титла.
- С мъжете по-лесно ли ви беше?
- Няма кой знае каква разлика. Трябва да ви кажа, че и момичетата слушат и са дисциплинирани.
- Минаха три години, откакто бяхте уволнен от националния отбор на България. Какво си мислите, като се сетите за онова време?
- Беше много хубаво. Много съм доволен от работата си в България. Смятам, че с труда си показах на какво съм способен. Съжалявам, че така се получи тогава, но това е спортът. Смятам, че всичко беше плод на лоша преценка. Но както и да е. Нека не говорим за това - минало е. Животът върви напред. След това бях треньор на националния отбор на Иран. На световното в Япония с България бяхме в една група и играхме заедно. Почувствах се добре, защото се срещнах с много от моите приятели. Там българите се представиха силно и си мисля, че
и аз имам малка заслуга за успеха на националния отбор
Чувствам се много добре, когато някой ми каже: "Ей, ти си работил с тези волейболисти. Водил си националния на България. Значи и ти имаш принос за израстването на отбора."
- Кой е най-хубавият ви момент в България?
- С Левски Сиконко спечелих 3 титли и 2 купи на страната. За мен това е много важно. Титлите са ценни за всеки треньор. Те реално показват какво си свършил през годините. Всеки гледа само резултатите. Никой не се интересува какво ти е коствало. Няма ли ги резултатите,
губиш уважението на хората
Затова съм щастлив, че успях да постигна тези успехи с Левски Сиконко. Колкото до националния отбор, с момчетата няколко пъти се представихме добре в Световната лига. Спечелихме и едно пето място в Мадрид. Имахме силни моменти. Според мен оттам националният отбор тръгна напред.
- Съжалявате ли за нещо, което искахте, но не успяхте да направите?
- Истината е, че съжалявам, защото не останах по-дълго и не продължих работата си. Мисля, че можехме да се развием повече.
- Обиден ли сте на някого в България?
- Не. В България се чувствам прекрасно. Тук няма човек, с когото да не говоря или да съм в обтегнати отношения.
- А поддържате ли контакт с някого?
- Да. Има много хора, с които често се чувам. Благодаря на всички хора, които ме поздравяват, като ме видят.
- Бяхте треньор в Иран. Какъв е волейболът там и как се гледа на този спорт в Азия?
- В Иран има нещо много специфично. Техните състезатели се представят изненадващо силно на световните първенства за младежи, юноши и кадети. Истината обаче е, че те лъжат с наборите. Просто по такива форуми участват по-големи волейболисти, отколкото правилникът позволява. В Иран разполагат с необходимите елементи, за да изградят приличен отбор. Волейболистите им имат качества, но трябва повече работа. Необходимо е да се изчака смяната на поколенията. Аз не мога да чакам. Наближаваше световното в Япония, а е нелогично преди шампионата да се викат нови играчи.
- Следите ли представянето на българските национални отбори за мъже и жени?
- Да. Специално за мъжете се вижда ясно - имате силен отбор. Пак се връщам към групата ни на световното. В Япония България игра много добре. Матей Казийски е извънземен състезател.
Пламен Константинов е волейболист, когото цяла Европа уважава
В отбора са още опитните Евгени Иванов и Андрей Жеков. Колкото до жените - тях не съм ги гледал много. Познавам се с Драган Нешич. Знам, че отборът има известни проблеми.
- Сръбският волейбол отново е в елита. Жените станаха втори в Европа, а мъжете - трети. Как се стигна до тези позиции?
- Това е суперуспех. Жените имаха кадрови проблеми и въпреки това се пребориха с трудностите. Мъжете просто затвърдиха класата си. В Русия не играха двама посрещачи от световна класа - Гърбич и Вуйевич. Това беше голям хендикап за нас. Но третото място показва, че все пак сме постигнали нещо. Нямахме отбор за златото, но медалът си е медал.
- Какво си пожелавате занапред?
- Поех Динамо и се надявам, ако не тази, то поне следващата година да станем шампиони. Договорът ми е за четири сезона. Ако излезе някое много добро предложение от чужбина, може и да приема.
- Какво пожелавате на България?
- Всичко най-добро. За волейболистите и за целия български народ.

Божидар Къртунов, "7 дни спорт"