Данчо Лазаров и подчинените му никога не са правили разлика между волейбола и фирмените дела – важното е да падат кинти. Затова сега искат да прекръстят Левски на Сиконко, сякаш сливат две корпорации или нещо подобно. Протестите на феновете едва ли ще ги стреснат, тъй като от тяхна гледна точка спортът не е за публиката, а средство за доходна търговия.

 Всъщност за този тип “меценати” запалянковците са по-скоро проблем – и когато ги има, и когато ги няма. Плачът, че сините фенове не подкрепяли отбора, е абсурдно нахален. Същите фенове неизменно пълнят “Христо Ботев” или “Универсиада” за домакинските мачове в Европа, където нещата са истински, а на съдиите трудно се влияе. Но не искат да отидат на нито един мач от вътрешното първенство. Защо ли? Ами дори и най-заклетият левскар тъжно ще признае, че през последните осем години титлите и победите са предрешени. Вие бихте ли гледали един и същи филм отново и отново, дори хепиендът да е прекрасен, а входът в залата – свободен? Едва ли.

 Предвид останалите функции на Лазаров във волейбола предлагаме следните преименувания: българската федерация да стане федерация “Сиконко”, а националният отбор – “Сиконко нешънъл”. Това така или иначе вече се е случило, нека поне го признаят и в съда.

ЦВЕТАН БАЯСЛИЕВ, "Тема спорт"