Продължаващото подценяване на хората означава, че политиците трудно си взимат поуки. Случаят с Карадере е още едно доказателство, че управляващите са готови да рискуват макар и малкото останало доверие в тях, за да прокарат нечии интереси.
Тук няма никакво значение дали братът на Станишев е замесен или не, защото става дума за доверие, което отдавна се е изпарило.
Някой от някъде непрекъснато иска да строи на Иракли, „Корал” и в Странджа. Някой все ни обяснява, че се грижи за природата, но разписва заменки, взема подкупи и обезличава страната ни.
И тук думи от сорта на „ще спазим закона" нямат никакво значение. Защото законите от години се пишат с идеята да бъдат заобикаляни, а не спазвани.
Казусът с Карадере има и друг аспект. След като държавата обещава „бърза писта" на консорциум с офшорна собственост, това срива така наречените опорни точки за офшорките, срещу които управляващите уж се борят. Защото ако „офшорка" е мръсна дума, както беше внушавано в продължение на месеци, защо фонд от офшорки е инвеститор от клас А за българската икономика?
Защо трябва да гадаем кой иска да бетонира един от последните останали девствени плажове у нас?