Милена Шаркова: Въпросът "как си" беше най-омразният

Днес Емил Шарков трябваше да навърши 41 години. Но вместо празник, семейството му отбелязва 1 година от неговата загуба. Въпреки че й е трудно, въпреки болката, съпругата на спец-полицая, Милена Шаркова прие да говори пред bTV.

Вчера в новините ви показахме част от интервюто с Милена, сега ви припомняме събитията и ви показваме целия разговор за любовта след смъртта, за равносметката след шока, за виновните.

Вдовицата на Емил Шарков: Никой не призна вина за Лясковец

Милена Шаркова в интервю за bTV година след смъртта на командоса

Дни преди кървавата драма в Лясковец, 53 - годишният Петко Петков изпраща поредно заплашително писмо до директора на училището в близост. В него пише, че ако децата продължат да вдигат шум, ще стреля.

Директорът се обръща за помощ към полицията.

Към онзи момент Петко Петков притежава оръжие и боеприпаси с изтекли разрешителни.

Започва планиране на операция по неутрализирането на опасния мъж. Действията са поверени на ГД „Национална полиция" и специализирания отряд за борба с тероризма.

Около 6.00 часа на 14 март 2014 година спецчастите пристъпват в действие. Домът на Петко е обграден. Отрядът прави първите опити за пробив.

Петков, който живее с майка си, открива стрелба по служителите на МВР. Двама униформени са ранени от рикошет. Полицаите се изтеглят. Подават повторни команди Петков да се предаде. Стрелецът обаче отново открива огън, при който на място загива спецполицаят Емил Шарков, а друг негов колега е ранен.

Една година след убийството на съпруга й, днес Милена Шаркова за първи път ще отиде в Лясковец, където ще бъде открита мемориална плоча"

"Въпросът „как си” беше най-неадекватният и омразен въпрос, който получавах през последната една година. Или си замълчавам, но никога не казвам, че съм добре", каза Милена.

"Като е минала една година, си давам сметка, че след осъзнаването и след шока аз се чувствам много по-нестабилна и много по-зле отколкото когато ми съобщиха за убийството".

"Емо винаги беше душата на компанията и с чувството си за хумор, с харизмата си и хората са търсили контакт с него. Преди година на последната му среща със съучениците му  те не са спрели да се смеят няколко часа. Емо си е с мен, смъртта не може да ни раздели. В момента, в който говоря за него и имам чувството, че ме е прегърнал. Виждам го във всичко хубаво, което ми се е случвало и което продължава да ми се случва и вярвам, че и за напред той ще бъде с нас".

Милена обясни, че неслучайно е избрал датата 13 март, за да се открие паметната плочата на съпругът й в Лясковец. „Миналата година на 13ти март стана на 40 години, но не можа да изживее и един ден повече от живота си. Бяхме само сутринта, заедно тръгнахме за работа, той беше дежурен и това беше. Успях само да му честитя, да го целуна. Не съм усетила, че това е раздялата, разделихме се както всеки един ден - с усмивка и с целувка”.

„През тази една година не събрах сили, не успях да намеря сили, за да отида там. Сега съм се мобилизирала и Емо заслужава аз да присъствам на церемонията. Не искам нищо да си спестявам от това, което е преживял Емо”.

За тази една година от смъртта, никой от ръководството на отряда не е поискал да й обясни в детайли какво се е случило. „Естествено, имахме срещи многократни, но никой не призна вина. Никой няма доблестта да каже, ние извършихме тези грешки, но работим в посока да не се повтарят. Живеят в някакъв свят на непогрешимост. Но всички тези тактики биха могли да се повторят и ми се иска някой на по-горно ниво да вземе мерки”.

„За себе си съм видяла, че става въпрос за поредица от пропуски. И грешни стъпки. В някакъв момент даже на хаотичност. Но не съм аз човекът, който ще прави тактиката за следващата акция за съжаление и много се надявам да са си взели бележка”.

Колегите на Шарков указват голяма подкрепа на Милена. „Но когато ги попитам те как са, обикновено неглижират състоянието си и не допускат да разбера, но аз съм сигурна, че едва ли са много добре. Ранените момчета са с белезите, които имат, ще им останат. На другите момчета, които са стоели до Емо, белезите им не се виждат за съжаление. На тях също им е много тежко. Това са момчетата от първите редици, които притежават качества като чест, достойнство и смелост. Тези качества не ги очаквам от никой от ръководителите на отряда. Не съм аз човека, който трябва да прости, нека Бог да им прости”.