Нищо не може да попречи на Николай Божиков от Калофер да сбъдва мечтите си… дори и тежката диагноза мускулна дистрофия. Макар че години наред е прикован към легло, той осъществи най-голямото си желание – да лети с хеликоптер.
29-годишният Николай е роден със заболяването и не може да се движи и да говори. Той диша с помощта на специален апарат. Често хората с такава диагноза не навършват дори 20 години. Въпреки че с времето заболяването прогресира, волята за живот на Николай се увеличава.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Преди 12 години животът на момчето се променя завинаги. Тогава дихателните му мускули са засегнати от заболяването, той изпада в кома и той спира да диша. Като по чудо лекарите го съживяват и след като се събужда, Ники си обещава да живее пълноценно до последния си дъх.
От тогава той се опитва да сбъдне всичките си мечти... и успява.
„Доста съм изморен, но не спирам с борбата. И аз точно не знам, но някъде вътре в мен крия много сила”, това написа момчето преди две години пред bTV.
Първото желание, което той осъществява, е да излезе от дома си и да види света с очите си. Това се случва бързо, след като добри хора му даряват мобилен дихателен апарат и специална количка. По-късно той успява да пътува из България, да организира благотворителни концерти в родния Калофер и дори да посети мач на любимия си отбор – ЦСКА.
Най-голямата мечта на Ники обаче е... да види слънцето. След като пише до застрахователна компания и разказва за желанието си, това се оказва лесно изпълнимо. Служителите веднага откликват и му подарят 30-минутен полет над облаците. Всички, които осъществяват мечтата на Ники, го правят доброволно.
„Той е човек на света и е голям, колкото е голяма неговата мечта”, споделя майката на момчето Теодора.
По време на полета усмивката не слиза от лицето на Ники. След като каца обратно на земята, той е по-щастлив от всякога и сърдечно благодари на всички. Сега той продължава да гледа напред към сбъдването на следващата си мечта – да пътешества по света.
Майката на Ники е горда с него. Мъчно ѝ е само, че държавата не ѝ помага и за да покриват разходите по грижите за момчето, се налага тя и съпругът ѝ да работят почти постоянно. Те са принудени да оставят сина си на грижите на 80-годишен човек.
„За съжаление нашата държава го е забравила окончателно. За нас вратата не само е затворена, тя е зазидана”, с мъка споделя жената.
Въпреки това тя се радва за силата и борбеността на своя син. Според нея той е пример за това как трябва да сбъдваме мечтите си, да бъдем щастливи и да мислим позитивно.
Вижте във видеото как Ники сбъдна мечтата си:
