Без да се разреши кризата в Сирия, не можем да бъдем сигурни, че бежанската вълна ще спре. Това заяви премиерът Давутоглу в ексклузивно интервю за bTV. По думите му трите милиарда евро, които Евросъюзът отпусна на Турция, са само част от по-сложен процес за уреждане на бежанската криза.
Прочетете цялото интервю на Светослав Иванов с министър-председателя на Турция Ахмет Давутоглу:
Господин министър-председател, вие пристигате в България в момент, в който една ограда за гранична сигурност все още разделя двете страни. Какво ви води тук? Каква е целта на посещението ви точно в този момент?
Ние сформирахме нашето ново правителство след изборите на 1-ви ноевмри. Разбира се, България е една от най-важните ни съседки. Комшии сме. Така, че реших едно от първите ми посещения да бъде в България, за да укрепим нашите връзки, за да споделим всички наши възгледи за бъдеще по най-различни въпроси - двустранни, регионални и европейски.
Заедно с моя скъп колега Борисов се видяхме през октомври месец в Истанбул преди изборите и в Брюксел след изборите. За трети път се срещам с него в рамките на два месеца. Това показва важността на нашите отношения. След като посетих Кипър, Азербейджан... Това си е традиция. След като встъпи в длъжност, министър-председателят посещава тези страни. След това дойдох тук, за да покажа, че за нас България е важен съюзник и приятел. Дойдох тук, за да започнем нова ера за следващите четири години.
Днес решихме да имаме заседание на съвета за стратегическо сътрудничество на високо ниво през април в София. Там ще се дискутира разработването на нова рамка на бъдещите ни взаимоотношения в инвестициите, търговията, енергетиката, транспорта, здравеопазването, селското стопанство. Имаме огромна база за сътрудничество днес. Целта е да учеличим търговския обмен от пет на десет милиарда долара. Да увеличим инвестициите в България си от 2 млрд. долара до 5 млрд. и за да имаме силно сътрудничество в областта на енергетиката и високоскоростен влак от Истанбул до София. Разбира се, имаме общ дневен ред по отношение на бежанците и нелегалната миграция. Така, че това е друг аспект на нашите отношения и посещението ми в София. Както с президента Плевнелиев, така и с министър председателя Борисов споделяме нашата загриженост по отношение на кризата в Сирия и хуманитарните измерения на тази криза.
Ще стигнем и до там. Но докато сме още на темата за взаимоотношенията между нас, българските политици ви посрещат като важен чуждестранен гост. Знаете, че има част от българското общество, която ви посрещна с несъгласие. Особено след напрежението, породено от случая с руския самолет. Те днес излязоха на демонстрация. Така, минавам към най-горещата тема в момента. Вие решихте да свалите руски самолет, което наистина е опасен, бих казал, елемент в несигурност в света днес. Напрежението сe пренесе, дори и по море. Отношенията ви с Москва са замразени. Защо направихте това?
Първо, позволете ми да ви поправя. Ние не решихме да свалим руски самолет.
Турция реши.
Не, не решихме да свалим руски самолет. Ние решихме да защитаваме нашето въздушно пространство. Руският самолет не беше свален във въздушното пространство на Русия, Сирия или в международно въздушно пространство. Нашето решение беше и нашите инструкции към армията са да се пази нашето въздушно пространство, както и нашите сухоземни и морски граници.
И преди това имаше три нарушения, извършени от руски самолети. Споделихме нашите нови правила за предприемане на действия с руската страна на най-високо ниво. И преди този инцидент да се случи, нашите военновъздушни сили десет пъти предупредиха тези руски самолети да не идват във въздушното пространство на Турция. Всичко това е записано от всички телекомуникационни международни системи на НАТО, на други страни, така че няма нищо за скриване.
Едно нещо е ясно - Турция има правото да пази своето въздушно пространство. Ние не знаехме, че това е руски самолет. Инструкциите бяха да се защитава Турция. Не знаехме каква е целта на този неидентифициран самолет, който нарушава границите ни. Може би той идва, за да бомбандира нашата територия. Така че не Турция създаде напрежението с Русия.
За съжаление, от руската страна без да седнат с нас, без да има диалог, ние изцяло предоставихме цялата информация на руската страна по отношение на инцидента, но те предпочетоха да ескалират риториката и да въведат определени санкции срещу Турция. И да ескалират напрежението в двустранните ни отношения. И всъщност Русия беше обект на санкции по отношение на Украйна. Те силно критикуваха тези санкции при въвеждането им, сега те прилагат санкции срещу нас. Но въпреки всички тези провокации, ние решихме да не използваме същата реторика спрямо Русия.
Не зная каква беше целта на демонстрацията в България, но Турция и България са двама съюзници в НАТО. И турската граница е граница на НАТО, българската граница е граница на НАТО, Турция е граница на НАТО, както и България, така че нашата граница, по смисъла на колективната сигурност, е обща граница. Ако някой наруши въздушното пространство на България, това е нарушение на военното пространство на НАТО и ние, Турция, в качеството на съюзници проявяваме пълна солидарност спрямо съюзници.
Същото важи и за Турция. НАТО е съюз, в който всички съюзници заявяват, че техните граници следва да се защитават от колективната воля.
Очаквате ли подкрепа от страна на българското правителство по отношение на разговорите с Европейския съюз за опит за намаляване на напрежението с Москва?
Разбира се, всеки участник, всяка страна може да допринесе за намаляване на напрежението. Не сме против това, ще го подкрепим. Но всеки трябва да уважава границите на турското въздушното пространство и граници и ние не искаме те да бъдат нарушавани. Турция се намира по средата между няколко граждански войни, напрежения, ние трябва да защитаваме своите граници.
Разбирам. Но реториката в първите дни след инцидента беше много остра. Например, господин Лавров - руският външен министър, нарече това „планирана провокация”, а пък господин Путин – „нож в гърба”. Вашият отговор?
Бих казал следното: Къде се случи този инцидент? На руската граница? На руско-сирийската граница? Или на руско-турската граница? Кой кого провокира? Да приемем, че Русия твърди, че сирийският режим ги е поканил да се борят срещу тероризъм, следователно те имат присъствие там и те бомбардират цивилни. Не Даеш. Руските самолети - 90% от операциите им са срещу цивилни. И тези хора идват в Турция, бягайки от въздушните нападения.
От Турция идват към България. Ще приеме ли България това? Идват и към Европа. Европа ще приеме ли това? Ще приеме ли увеличението на бежанците, които само в последния месец се увеличават с десетки хиляди?
Да си представим, че законното правителство на Украйна покани Турция да се бие срещу сепаратистите в Източна Украйна и Турция бомбардира проруски настроени украинци в Източна Украйна и нарушават въздушното пространство на Русия. И десетки и хиляди украинци започват да навлизат през руските граници. Каква ще е реакцията на Русия? Това е - ако е провокация, тя е извършена от онези, които нарушиха нашето въздушно пространство и от онези, които бомбардират цивилно население, принуждавайки го да идва в Турция като бежанци.
Турция никога не е извършила каквато и да било провокация. Турция никога не е обвинила някого без доказателство.
Споменахте мигрантите - ключова тема за всички нас. Това е гореща тема за Европа и за вас, защото когато регионът е заобиколен от пламъци и милиони мигранти, Турция държи ключът в момента. Ключът, който може да наводни Европа с тези мигранти.
Турция не държи никакъв ключ. Ние сме дали подслон на 2.5 милиона бежанци. Те не са наши граждани.
Не е наше задължение да предоставяме подслон. Ние изразходваме средства от нашия национален бюджет, за финансиране на бежанците, които са станали бежанци поради неспособността на международната общност и Съвета за сигурност на ООН.
Няма разлика между Турция и България или между Турция и която и да е европейска държава по отношение на международната отговорност във връзка с тези бежанци. Единствената разлика е това, че ние сме съседна държава.
Осем милиарда долара в момента харчим за тези бежанци, само в лагерите. В някои градове имаме повече сирийски граждани, отколкото турци. В Европа имат това възприятие в някои кръгове, че Турция следва да поеме цялата отговорност и тежест. Поради това имахме тази среща на високо равнище между Европейския съюз и Турция и решихме да се направи споразумение, че ще има съвместно поемане на тежестта, съвместни усилия, споделяне на проблемите, усилия за контрол на тези бежански вълни и общ подход спрямо взаимоотношенията между Турция и ЕС в бъдеще.
Професор Давотоглу, достатъчни ли са тези 3 милиарда евро, които дойдоха за Турция или които ще дойдат от Европа?
Те не са дошли още. Ще дойдат.
Добре, които ще дойдат или биха дошли от Европа, както желаете. Достатъчни ли са тези средства за Турция или това е началото на по-голям процес?
Това е началото на един много по-голям, комплексен процес. Тези 3 милиарда ще се похарчат за сирийски бежанци. Към момента сме похарчили 8 млрд. долара само за лагерите, а още повече средства за други неща. И Турция не е искала пари от никого.
Така че три милиарда евро не е помощ за Турция. Помощ е за бежанците от Сирия. Три милиарда - това не е подарък за Турция. Това е финансов пакет за по-малко бежанци, които да навлизат в Европа. Ще видим резултатите, разбира се. Без да се разреши кризата в Сирия, трудно е да се каже, че няма да има проблем и че тези 3 милиарда ще бъдат похарчени по възможно най-целесъобразен начин.
Без да се реши проблемът в Сирия никой не може да е сигурен или да дава уверения на други, че няма да има вълни на бежанци. От една страна, следва да работим заедно, за да разрешим кризата с бежанците. От друга страна, трябва да работим за разрешаване на кризата в Сирия. Едновременно.
Кажете ми, купувате ли петрол от „Даеш”, защото руската армия показа снимки, показващи маршрути на такъв транзит?
Това е абсолютно невярно. Това са лъжливи обвинения срещу Турция. Това не е истина и снимките са фалшиви. Турция е най-засегнатата страна от присъствието на Даеш.
Нанасят вреди на Турция повече от колкото на която и да е друга страна. „Даеш” са убили стотици турци в Уфа, Суруч и Анкара заради терористични нападения. И Турция извърши много операции срещу Даеш. Така че никой, нито Русия нито друг може да твърди, че Турция има скрити отношения с тази терористична организация.
Ние се борим срещу всякакъв тероризъм навсякъде по света, но за да се види кой купува петрол, те трябва да отидат в Дамаск и трябва да видят връзките между режима в Дамаск и „Даеш” относно търговията с петрол. И трябва да се види откъде сирийският режим получава петрол. Това е основният канал за ИДИЛ за тълговия с петрол.
Турция е нямала и няма никакви, никакви взаимоотношения с терористични организации, никъде по света.