Най-известната турска писателка Елиф Шафак е в София за представянето на новия си роман "Чест". Почитателите й ще могат да се срещнат с нея днес следобед в Националния археологически музей. Марина Евгениева разговаря с Шафак часове след пристигането й в България, а интервюто беше прекъснато от друга световноизвестна личност.
За Елиф Шафак това е осми роман, за читателите й тук - трети преведен на български. Премиерата на "Чест" у нас е едновременно с излизането му във Великобритания, където е един от домовете на писателката. Тя пътува много по света и навътре в себе си. Същото правят и героите й в "Чест".
"Това е история за едно кюрдско-турско емигрантско семейство в...”, започна да разказва тя, но се спира... за кратко. Баскетболната звезда Денис Родман е отседнал в същия хотел и с любопитство наблюдава интереса на журналистите към друга знаменитост. След като ни прекъсва няколко пъти, Елиф успява да продължи историята.
"Всъщност романът се развива на няколко различни места - в едно измислено кюрдско село, Истанбул, Лондон, Абу Даби. В общи линии аз проследявам емигрантския път на едно семейство. Опитвам се да се концентрирам върху това как всъщност нараняваме хората, които обичаме най-много. Освен това се опитвам да погледна отблизо на връзката между майка и син и да покажа, че ако отглеждаме синовете си като султаните на семейството, това ги уврежда”, сподели тя.
Елиф Шафак казва, че няма любим роман от тези, които е написала до момента. Любимата й книга е тази, която й предстои да напише. Не знае и как успява да стигне до хора в толкова различни страни.
"Това, което знам е, че обичам историите. Обичам изкуството на разказване на истории. Обичам да комбинирам източници от Изтока и Запада, да комбинирам културата на писане с културата на говорене. Така че събирам заедно много различни елементи и това сякаш резонира в хората по света. Вярвам, че литература трябва да надхвърля националните граници, религиозните граници, класовите граници, културните граници. Тя трябва да отива отвъд тях и да поставя под съмнение тези граници. Аз вярвам в едно универсално изкуство, в една универсална литература, но основното, което има значение, са историите, а не разказвачите”, подчерта тя.
С историите си Елиф Шафак и провокира. За книгата си "Копелето на Истанбул" бе обвинена, че обижда турската национална идентичност. Там се разказва за турци и арменци, а в новия й роман "Чест" за кюрди и турци. Въпреки това писателката казва, че не цели да промени отношението на читателите си към някой конфликт или малцинство.
"Аз не пиша с мисия, не се опитвам да уча хората на нещо. Всъщност не харесвам това. Не мисля, че писателите са учители, че ние сме по-интелигентни от читателите си. Конфликтите са навсякъде, животът се движи чрез конфликти и мисля, че писателите, че артистите, винаги са интересуват от тези конфликти, защото искаме да погледнем задълбочено в нещата, не само на повърхността, но отвътре. Но както казах, аз пиша своите истории и оставям читателите да ги интерпретират. От читателя зависи какво ще прочете в книгата”, смята писателката.
Еиф Шафак е оптимист за бъдещето на литературата, въпреки злокобните прогнози за близкия й край в технологичната ера.
"Имаше очаквания, че специално романът не може да оцелее в ерата на полуфабрикатите, в ерата на бързината, защото ние живеем във време, в което никой няма търпение. Искаме всичко да се случва сега, да е лесно и достъпно. Обаче интересното е, че точно в тази ера романът не умира, а точно обратното. Смятам, че нуждата от романи се увеличава, защото колкото по-бързо живеем, толкова по-голяма нужда, почти екзистенциална необходимост имаме, да спрем за малко и да се огледаме. Ако не можем да правим това като човешки същества, не можем да имаме баланс със себе си. Това вътрешно пътуване е много важно. Аз вярвам, че белетристиката всъщност е самотно изкуство. Писателите са сами със себе си, докато пишат, но и читателите са сами, когато четат. В този случай ти отиваш вътре в себе си, това е едно пътуване към себе си и то ни балансира. Така че не мисля, че книгите ще умрат, не мисля, че романите ще умрат. Това, което ще се промени, несъмнено е формата. Сега имаме интернет книги, утре може да има друга технология, това няма значение. Това, което е есенцията и няма да се промени, е нашата нужда от истории, това е много съществено”, подчерта тя.
Освен романи, Елиф Шафак пише и статии за някои от най-авторитетните вестници в света. Два пъти седмично публикува и в турската преса. Освен от всичко останало, се интересува и от политика.
"Светът се променя много бързо и дори тези страни, които в миналото бяха статични, сега се променят. Арабската пролет, например, е нещо, което много хора нарекоха изненада, дори експертите по цял свят не са очаквали това да се случи, но то стана. Има голяма трансформация навсякъде, това плаши много хора, разбира се, защото ние не знаем посоката, която ще поемат нещата. Но аз вярвам, че е много важно да стоим настрана от идеологическата поляризация, от разделянето на света на две части - Изток и Запад, на западна демокрация и мюсюлмански свят, това не помага на човечеството. Трябва да намерим универсални, общоприети ценности около които да говорим, да създаваме по-добро бъдеще. И това са неща, които могат да се случат единствено чрез диалог, само когато сме заедно, а не когато изключваме хората”, категорична е тя.
Елиф Шафак не можа да определи дали е оптимист или песимист за бъдещето на света. Каза, че в себе си има два гласа, но оптимистичният е по-силен.
