През целия си живот Мисти ЛаБийн се чуди защо майка ѝ я е изоставила, когато е била само на една годинка. Травмата на изоставянето е преследва в продължение на десетилетия. 40 години по-късно вътрешните ѝ питания получават отговор и променят отношението ѝ към живота.

Живот с травмата на изоставянето

Изчезването на 20-годишната Кони Кристенсен от американския щат Уисконсин не е неочаквано за останалите ѝ роднини – и по-рано е напускала семейството си, бягала е като тийнейджърка. По-късно през годините споменаването ѝ се превръща в тайно шептене – всеки от близките ѝ е толкова наранен, че не иска да отделя допълнителна енергия в говорене за нея. Все пак Кони е направила своя личен избор.

Българско бебе бе изоставено в Украйна: Страната ни успя да го върне у нас

Когато Мисти ражда обаче собствените си деца болките от травмите в нея се увеличават. Връзката, която усеща с тях, я карат да мисли, че тя самата никога би им причинила да изчезне. Неразбирането защо майка ѝ го е направила е усещане, което се превръща във вътрешен тормоз, разказва Си Ен Ен.

Кони Кристенсен с малката Мисти Снимки: Личен архив

От другата страна - коя е самоличността на този труп? 

Това, което ЛаБийн не знае, че на стотици километра от родния ѝ дом, непознати за нея хора търсят отговор на същата история.

През 1982 г. ловци в гора в източната част на Индиана откриват останки от труп. Малко по-късно художник се опитва да пресъздаде мъртвото лице чрез изкуството на глинен бюст.

bTV Репортерите: Пожеланите нежелани деца

Поради наводнение намерните останки са неузнаваеми, в хода на разследването обаче стигат до университета на Индианаполис. Там се грижат за тяхното съхранение.

Съдебният лекар не спира да се опитва да разбере самоличността на жертвата, а през следващата година науката не спира да се подобрява. През 2021 г. технологията вече е достатъчно добра. Следствената служба на окръг Уейн се връща към останките, открити в селския район, за да провери за пореден път дали може да извлече ДНК от тях.

Да бъдеш изоставен в дом през комунизма: Александра Шехтова търси биологичните си родители

Първият опит се оказва пореден провал - няма достатъчно генетичен материал за генериране на съществуващ ДНК профил. Следва втори опит за извличане на ДНК. Отново без успех. Екипът, работещ по случая, обаче не се отказва – иска да извлече ДНК от кост в крака на открития преди близо 40 години труп.

Силата на платформите за ДНК връзки

В същото време някой от семейството на Кристенсен се интересува от генеалогията и насърчава членовете на семейството ѝ да предоставя ДНК проби в публични платформи за родствени връзки. 

Събранните данни от компанията GEDmatch се използват и от DNA Doe Project - организация с нестопанска цел, която проверява генетичните проби за идентифициране на анонимни останки.

Организацията вече разполага и с ДНК от костта на стъпалото на трупа, открит в Индиана. Службата на съдебния лекар на окръг Уейн се опитва да изработи потенциално родословно дърво за човека, който ловците някога са открили. След безрезултатните десетилетията в рамките само на 24 часа е постигната сериозна преднина.

DNA Doe Project открива възможни ДНК връзки чрез платформата GEDmatch между открития някога труп и братята и сестрите Кристенсен.

Да изчезнеш от историята на семейството си

След това, преглеждайки семейни публикации в социалните мрежи и некролози на роднини, следователите забелязват нещо особено - Кони Кристенсен е изчезнала от историята на семейството си. Разследващите решават да се свържат с порасналата вече дъщеря на изчезналата жена.

В търсене на себе си: Италианското момче, което стана циганско момиче

Освен самоличността на Кристенсен, съдебният лекар обаче прави и друго откритие – тя е починала в резултат на огнестрелна рана.

Това разкритие поражда поредица от нови въпроси – Какво е правела Кони в Индиана? Кой я е убил? Защо?

Мисти ЛаБийн LaBean отива до мястото, на което са открити останките на майка ѝ. Не разбира как убиецът ѝ е успял да я отведе толкова далеч от най-близката автобусна линия.

Пускането на семейната травма

Мисти споделя, че от една страна се чувства малко по-добре, когато е научила причина за отсъствието на майка си, от друга страна обаче се изпълва с яд - защото някой просто е отнел шанса ѝ да я познава.

Със сигурност травмата от изоставянето обаче вече се е трансформирала в друга болка. ЛаБийн получава пръстена с опал, който разследващите откриват на ръката на убитата жена. Изненадана е - в детството си първите бижута, които Мисти има, са с опали. На врата си носи златен синджир с опал, който има още дете.

„Винаги съм обичала много котките, по-късно разбрах, че ѝ майка ми е имала тази страст“, казва Мисти, която днес работи като ветеринарен лекар.

Междувременно тленните останки на Кристенсен са положени сред починалите ѝ роднини, включително до родителите ѝ.