Преди 5 години в Пауда, Италия, срещнахме за първи път Микеле Коради. Помоли ни да открием биологичната му майка.
„Когато открих документите за моето осиновяване, се запитах какъв човек, какъв чужденец е моята майка“, споделя Микеле Коради.
Осиновен от дом в България, когато е на 2 г., Микеле израства в Италия. Има грижовни родители, красив дом в предградията, собствен кон, подкрепяща среда, хубаво училище. Когато става тийнейджър губи себе си, започват проблемите.
На Микеле е назначен психолог, подкрепящ учител, дори духовен наставник в католическата църква, но нищо не помага. Той се чувства изгубен. Всички се питат: Какво не е наред.
Открива и среща биологичната си майка в плевенското село Бъркач за първи път преди 5 години, когато е на 20. Зарязва уредения си живот в Италия и заживя в циганското махала.
5 години по-късно той отново е в Падуа, за да ни разкаже колко дълъг път е извървял в търсене на себе си.
- Ти си станал момиче?
- От една година, горе-долу, започвам терапия, за да може да умират мъжки хормони и да станат женски.
- Ти вече си момиче…
- Мишел.
- Мишел?
- Да.
Италианското момче иска да е циганска жена. Консервативното католическо семейство в Италия не приема това. Никога не успява да накара Микеле да се почувства приет.
- Майка ми и баща ми тук, в Италия, не приемат, че ги пия тези лекарства, че искам да бъда жена. А майка ми в България каза: Не ме интересува дали си жена или момче. Не ми е казала лоши думи никога, все реве за мен.
- А какви са ти чувствата към майка ти тук?
- Майка ми Адриана тук ме е порстнала, ама още ми е трудно. Не може да си казвам нещо открито пред нея.
- Не си свободна да бъдеш себе си пред нея?
- Точно така. А с майка ми в България е друго.
- Там си свободна да бъдеш себе си?
- Да. Защото излизам и в центъра в Бъркач с рокля. С моите дрехи.
- В Бъркач как те гледат?
- Как да гледат… първоначално малко се смеят хората, защото бях с брада, с мускули и без женски дрехи, а сега да се изменям толко бързо е малко трудно.
- Циганите са по-толерантни към тази сексуалност, така ли?
- Да.
След като я открива, той прощава всичко на жената, която го е родила и изоставила. Решава да стане такъв, какъвто твърди, че винаги се е чувствал - жена. Но преди това в Бъркач открива своята сродна душа. Своя племенник Васко.
„Да, той ми е станал приятел много близко. Не искам да знае всички мои чувства. Аз ще си го обичам, защото той, помагал ми с езика, запозна ме с негови приятели. Уважаваме се. Каквото яде той, ям и аз. Каквото пие той, пия и аз, каквото пуша аз и той пуши. Каквото имам аз, ще го давам на него.
Но Васко влиза в затвора.
- Сега той е в затвора, да ви кажа. Заедно бяхме, ние отидохме да се разкарваме, да си купуваме нещо. И където има пазар в Плевен, на спирката го хванаха с 1 грам трева. Само че той не е за първи път влиза в затвора и затова бързо-бързо, хайде на почивка.
- А той за какво е влизал в затвора?
- За дърва и за кражба, за желязо, за такива работи. Като нямаш работа в България, като нямаш пари, откъде да вземаме ние.
Финансовите и лични проблеми карат Микеле да потърси късмета си из Европа. Така попада в Испания.
- Като отидох в Испания да бера грозде, не ми платиха нищо.
- В Испания си ходил да береш грозде?
- Да. Във Валядолид. Там беше с един познат, обаче ми направи измама.
- Каква измама?
- Че не ми е платила каквото съм работила.
Тогава Микеле поема на север - към Германия. Разказва, че първоначално има идеята да сервира в ресторант, но нещата поемат в друга посока.
„Ако искаш да бъдеш с тялото ми, трябва да плащаш. Това са хубави пари“, обяснява Микеле.
Казва, че причината да търси хубавите пари е операцията, която иска да си направи, за да стане жена. Италианската държава плаща по здравна пътека само за хормоналната терапия да стане жена, а операция за смяна на пола струва 20 000 евро.
Но с тези 20 хиляди само ще се отстранят излишните органи на жената в мъжко тяло. За да се направят женски е още по-скъпо.
- Всичко да стане готово, 100 хиляди лева.
- Да станеш жена е 100 хиляди лева?
- Да. Исках да работя такава работа, за да могат да стават по-бързи пари.
- Колко пари изкарваш там на вечер? На месец?
- Зависи колко клиенти, колко хора ще идват, зависи си от теб. Горе-долу по 1000-1500 евро на вечер.
- 1500 евро на вечер?
- Да, да, да.
- Лева или евро?
- Евро. Това са 3000 лева на ден.
„За мен, не съм такъв човек, дето да прави такива глупости с хора, които не познава. Ама по-добре да си работя, като семейството ми в България, истинското ми семейство. Защото от моето семейство няма такива хора, дето работят такава работа“, споделя Микеле.
Така Микеле се връща в Италия, да си намери обикновена работа и да стане жена. Връща се при своите осиновители, в дома, в който е израснал като момче, но нищо вече не е същото.
„Баща ми си мислил, че като се съм се запознал с майка ми, ще кажа чао и няма да се върна. Но това е много по-силно от мен. Кръвта си е кръв. Мен не ме интересува, че майка ми ме е изоставила, защото тя беше болна, не можеше да ме гледа. Като съм си научил бързо-бързо български и цигански. И всички ме питат как си научил така бързо цигански и български, викат кръвта си е кръв. Отвътре ми е“, разказа Микеле.
И осиновителите се отчуждили от него след срещата с биологичното семейство, и той се отчуждил от тях.
- Не те искам вече тук, не си синът ми. Някой път започват да ми казват, някой път, като се нервират много, че ще ме изгонят и викат: Нали сега знаеш майка си и баща си, отивай, намери си работа там, нали вече ги знаеш кои са, нали имаш къща.
- Ти купи къща там?
- Да. Аз съм ги събрала и съм купила къщата.
Купил къщата в Бъркач с пари от италиански социални помощи. Спомня си времето, когато е бил италианско момче, когато се е тровил с лекарства и е имал депресия. Но казва, че е вече е щастлив, като циганско момиче.
„Сега не мисля да се обеся, не пия лекарства, сега мисля да идва добро, оптимист съм“, категоричен е Микеле.
Разказва ни, че открил свободата в Бъркач.
- В селата са по-либерта. Там, в България, е друго, защото там можем да усилим музиката на максимално, да играем, да викаме, и в селото никой нищо не казва.
- А тук, в този квартал, ако усилиш?
- Оооо, веднага идва проверката. А аз, като станем с кафенце, си пускам музиката.
- Каква музика си пускаш?
- Ами кючеци, много чувам София Маринова, защото тя има песните любовни и й благодаря, защото и заради нея съм започнал да говоря български език, защото, като чуя музиката по телефона, съм го разбрал бързо-бързо.
- А ти ставаш сутрин и си пускаш един кючек, и хората какво казват?
- Тук си мия лицето, пия си кафе, пуша си цигара, играя малко, гледам си огледалото и си играя.
- А там бабите не ги ли тормозите с тези кючеци по цяла нощ?
- Не, не е проблем.
- Харесва ти този живот, българският?
- Да.
Само бащата на Микеле се съгласява на кратък коментар. Питаме го как оценява резултата от срещата на Микеле с биологичното си семейство преди 5 години.
„Беше неизбежно, на фона на тази отдаденост на Микеле да открие миналото си, това да се случи. Но не бих казал, че резултатът е положителен. Защото Микеле не успява да управлява добре тези нови отношения със семейството си“, смята Сандро Коради.
Сандро Коради не вярва, че момчето, което е осиновил, ще реши проблемите си, като стане момиче.
„Мисля, че той търси някаква комфортна зона, да намери решение на своите трудности без да осъзнава, че пътят, който той иска да поеме, ще усили неговите проблеми, вместо да ги реши. Мисля, че това е срамно, защото Микеле има много добри качества, които могат да му помогнат да живее добре, но той винаги търси нещо извън себе си. Нещо, което не съществува. Аз не окуражавам Микеле да върви по този път, но се налага да го приема, защото Микеле е на 24 години и той решава“, допълни Сандро Коради.
Италианското момче, живяло в тялото на циганско момиче, вярва, че вече е на финалната права по пътя към себе си. Той вече мечтае за бъдещето, когато ще е истинска жена.
- Искам да се оженя.
- Да се омъжиш?
- Да, да взимам едно дете от дом, както майка ми и баща ми ме взеха мене, и да му помагам, ако той или тя иска да знае откъде идва. Да си намери неговото семейство. Пак аз съм добре с нея и тя да е добре с мен. Пак да си продължа да си работя. Зависи, може по-нататък, може да не работя като сервитьор. Да си имам моето семейство, да си имам моята фамилия, да не съм… да нямам разлика. Да ме гледат като една жена, а не като един транс. Аз се чувствам много, много по-добре сега. Добре съм.
Така италианското момче стана циганско момиче, но се върна в Италия, но тя вече е емигрант в страната, в която израства.
