Барселона често е наричана „Градът на хората“. Тук архитектурата не е просто естетика, а инструмент за социално равенство.
В средата на XIX век Илдефонс Серда проектира Ешампле с визията, че всеки жител, независимо от социалния си статус, заслужава еднакъв достъп до светлина, въздух и зеленина.
През годините Барселона не просто реставрира миналото си. Тук използват т.нар. „невроархитектура“, за да докажат, че градската среда може буквално да лекува.
Качеството на средата е измеримо чрез нашето щастие, казва архитект Сандра Бестратен и Кастелс.
„Невроархитектурата ни позволява да разберем чрез мозъка как архитектурното качество и качеството на публичното пространство влияят директно на нашето здраве и нива на стрес“, казва Сандра Бестратен и Кастелс.
Един от проектите на града са т.нар. „училищни пътеки“.
„Координираме магазините по пътя, които имат телефоните на родителите, за да могат дори малки деца да ходят сами на училище. Това развива тяхната независимост и емоционално здраве“, казва Сандра Бестратен и Кастелс.
„Ако един град е приятелски настроен към децата, той е приятелски настроен към всички. Нашите нови площадки са адаптирани и за деца с увреждания – не само физически, но и когнитивни, за да може всеки да намери своето място в обществото“, посочва тя.
Архитект и урбанист Франсеск Кампс Палоу подчертава, че истинският характер на града не е в сградите, а в „празното пространство“ между тях. За него устойчивостта не е просто технически термин, а социална мисия.
„Ако един парк е красив, но никой не се чувства в безопасност или комфортно в него, значи сме се провалили. Използваме материали, които издържат във времето, и растителност, която е подходяща за нашия климат, за да създадем среда, която наистина работи“, казва Франсеск Кампс Палоу.
„Ролята на архитекта в този процес е да бъде медиатор. Ние сме между изискванията на администрацията и реалните желания на съседите. Понякога те са в конфликт и нашата работа е да намерим пространственото решение, което удовлетворява и двете страни. Това е бавен и сложен процес“, допълва той.
Тази роля на архитектурата като посредник позволява на Барселона да се адаптира към климатичните промени – повече пропусклива почва, повече вода и сянка.
Влиянието на тази среда върху психиката е мигновено. Психолозите описват това като „терапия чрез възхита“.
„Когато си заобиколен от хармонична архитектура и 2000-годишна история, се активира чувството за възхита. То ни свързва с една по-голяма реалност. Личните ни проблеми, ежедневният стрес от работата – всичко това става по-малко, когато се почувстваш част от една по-дълга и красива структура“, казва д-р Джена Фийлд, психолог.
„Барселона е създала пътеки с дървета и места за срещи, които имат успокояващ ефект. Средата буквално отвлича вниманието ви от негативните мисли и ви връща към себе си по един по-здравословен начин“, посочва тя.
Барселона показва, че един град е успешно планиран само когато в него човек се чувства ценен и защитен. Среда, проектирана с мисъл за хората, неизбежно се отразява на начина на живот в града.
