Американските здравни власти ще приложат нов подход в изследването на препаратите за коронавирус, за да се опитат да обяснят необичайните тромби, за които се смята, че може да са причинени от ваксините. Вместо да се концентрират върху конкретните търговски препарати, учените ще разгледат самата технология на аденовирусните ваксини, съобщава Ройтерс.

До момента след ваксиниране с препаратите на „АстраЗенека“ и „Янсен“ са регистрирани случаи на необичайни тромбози и ниски нива на тромбоцитите в кръвта на някои пациенти. Макар да няма категорична връзка, научната общност смята, че става въпрос за изключително рядък имунен отговор към ваксината.

При „АстраЗенека“ са регистрирани 169 случая на рядък вид мозъчна тромбоза, съпътствана от намален брой червени кръвни клетки при поставени 34 млн. ваксини.

При „Янсен“ са регистрирани шест такива случая при близо 7 млн. поставени ваксини.

Какво ще се изследва?

Учените се опитват да открият механизма, който би обяснил образуването на кръвните съсиреци. Като водеща се очертава хипотезата, че ваксините предизвикват рядък имунен отговор, който би могъл да е свързан с вирусните вектори, коментира представител на американската Агенция по храните и лекарствата.

И двете ваксини са базирани на сравнително нова технология, която използва аденовируси.

Аденовирусите причиняват настинки, но тези са модифицирани по такъв начин, че да са възможно най-безопасни. Вирусите се използват като вектор, който да пренесе инструкции до клетките ни и да започне производството на протеините от обвивката на коронавируса. Така имунната система се подготвя.

Специалистите ще изследват данни от клиничните изпитвания на няколко аденовирусни ваксини, сред които и тази на „Джонсън енд Джонсън“ за ебола.

Учените посочват, че нито една от познатите ни до момента аденовирусни ваксини не се прилага в толкова големи мащаби като тези коронавирус, което може да обясни защо в миналото не са регистрирани подобни тромбози.

Другите ваксини

Препаратите на „Пфайзер“ и „Модерна“ използват съвсем различна технология за предизвикване на имунен отговор към коронавируса, което може да обясни защо при тях не са наблюдавани тромбози.

Приликите между ваксините на „АстраЗенека“ и „Джонсън енд Джонсън“ са много големи. „Сходните инциденти с тромбози и при двете ваксини сочат към определящ механизъм“, смята Дани Олтман, преподавател по имунология в „Импириъл колидж Лондон“.

Друга аденовирусна ваксина е руската „Спутник“. Не само това – тя съдържа в себе си два аденовируса, единият от които се използва и в препарата на „Джонсън енд Джонсън“.

Друга аденовирусна векторна ваксина е тази на китайската „КанСино Байълоджикал“.