Темповете на ваксинационната кампания у нас трудно могат да се определят като удовлетворяващи – България е на опашката в ЕС по имунизирани и все още чакаме програмата на здравните власти да набере скорост. Какво се случва в държавите от Западните Балкани, които все още не са част от евросъюза? Подходите са различни и някои се справят по-успешно, докато други имат по-големи затруднения и от България.

Докато Сърбия вече е ваксинирала повече от половин милион граждани с ваксини от Русия и Китай, други страни в региона са се фокусирали върху западните производители, глобалния механизъм КОВАКС, управляван от Световната здравна организация, и обещания за солидарност между ЕС и неговите членове.

В Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово и Черна гора имунизацията дори не е започнала, а в част от страните все още не се знае кога точно ще стане това.

Различни доставчици, различен успех

На 10 февруари Сърбия получи доставка от половин милион дози от ваксината срещу коронавирус на китайския производител „Синофарм”. Това е втората пратка с китайски ваксини за месец – през януари бяха получени още 1 млн. дози от същия производител.

Освен това, страната е получила още 100 хиляди дози от руската ваксина „Спутник V”. Руският фонд за директни инвестиции обяви в началото на януари, че със Сърбия е подписано споразумение за доставката на два милиона дози, 50 хиляди от които ще пристигнат до края на месец февруари. Президентът на страната Александър Вучич заяви, че до момента са получени и около 45 000 дози от ваксината на „Пфайзер”/”Бионтех”, а до края на месеца се очакват два пъти повече, както и доставката на 150 хиляди дози от препарата на „АстраЗенека”.

До 9 февруари в Сърбия са имунизирани над 557 хиляди души, а над 950 хиляди са заявили желанието си да го направят.

Снимка: EPA

В същото време делегация от Русия пристигна вчера в Института „Торлак” в Белград, за да оцени технологичния и кадровия му капацитет за производство на руската ваксина „Спутник V”. Според държавния секретар на Министерството на здравеопазването на Сърбия Мирсад Джерлек първата фаза може да започне през следващите два до три месеца. Това означава, че в „Торлак” ще се пакетира руският препарат.

Албания започна кампанията по ваксиниране в началото на януари с 975 дози от ваксината на „Пфайзер”/”Бионтех”, която получи като дарение от „анонимна страна донор”, а с нея бяха имунизирани здравни работници. На 1 февруари бяха доставени и първите 1170 дози от същата ваксина след постигнато споразумение между компанията и албанското правителство за общо 500 хиляди дози от препарата.

Министър-председателят на Албания Еди Рама обеща, че още 40 хиляди дози ще пристигнат в страната до края на февруари, а се очаква скоро да бъде сключен договор за доставка и с компанията „АстраЗенека”. Албания трябва да получи и 141 хиляди ваксини по програмата КОВАКС. В началото на месеца президентът Илир Мета разкритикува правителството, че няма план за масово ваксиниране на населението.

Този петък се очаква да бъде ваксиниран първият гражданин на Босна и Херцеговина с руската ваксина „Спутник V” в Баня Лука на територията на Република Сръбска. В рамките на петъчния ден ще бъдат ваксинирани общо 30 здравни работници, но за момента ваксинирането в страната е символично, тъй като Босна разполага с едва 2 хиляди дози от руската ваксина. Очаква се 200 хиляди дози от „Спутник V” да пристигнат в страната между 15-и и 28-и февруари, но няма точна информация кога ще започне масовото ваксиниране на населението.

На 8 февруари министърът на здравеопазването на Северна Македония Венко Филипче подписа споразумение за доставка на 200 хиляди ваксини на китайския производител „Синофарм”, които се очакват да пристигнат в страната в края на февруари, а точната дата и цялата информация, свързана с доставката, ще бъдат определени през следващите дни.

Очакваше се Северна Македония да получи 8 хиляди дози от ваксината на „Пфайзер”/”Бионтех” от Сърбия, но доставката беше отложена поради необходимост от съгласуване на техническата документация. Освен тях, страната очаква още 103 хиляди ваксини по глобалния механизъм КОВАКС.

Преди дни беше представен и Националният оперативен план за ваксинация на Северна Македония. Държавните власти обявиха, че имунизацията в страната ще започне с препарата на „Синофарм”, а първата приоритетна група ще включва здравни работници, които работят директно с пациенти в центрове за медицински услуги и болнични спешни служби.

До момента почти 24 хиляди македонски граждани са изявили желание да се ваксинират чрез приложение, разработено от Министерството на здравеопазването, или при личните си лекари чрез системата „Моят час”.

Снимка: EPA
Косово очаква първата пратка от 100 хиляди ваксини на „АстраЗенека” по програмата КОВАКС през февруари. В началото на янаури правителството на страната обяви, че е осигурило 535 хиляди дози от препарата на „Пфайзер”/”Бионтех”, както и че очаква да получи 600 хиляди ваксини от Австрия, но дата за доставка все още няма. Според имунизационния план на Косово, който беше представен преди месец, първо ще бъдат ваксинирани хора на възраст над 65 години или страдащи от хронични заболявания, както и здравни работници.

Ваксинирането все още не е започнало и в Черна гора. Министърът на здравеопазването Йелена Боровинич Бойович заяви, че се очаква първата ваксина, която ще пристигне в страната да бъде руската „Спутник V”, но все още не е ясна конкретната дата на първата доставка. Правителството на Черна гора води преговори и с Китай и се очаква скоро да бъде постигнато окончателно споразумение.

Първоначално страната разчиташе единствено на програмата КОВАКС, по която трябва да получи 84 хиляди ваксини, доставката на които обаче беше забавена. Боровинич Бойович заяви, че въпросът защо ваксините все още не са пристигнали трябва да бъде насочен към предишното правителство, „което не е направило нищо по отношение на международните споразумения”.