В ясен ден от столицата Сантяго може да се види високата 5400 метра планина Ел Пломо. Покритият с ледници връх е изкачван и почитан от векове, като инките са извършвали човешки жертвоприношения там.

Снимка: Ройтерс

Маршрутът до върха все още е същият път, прокаран от инките, като по него са разпръснати археологически останки. През 1954 г. близо до върха е намерена мумия на инка, която е идеално запазена поради сухите и студени условия в планината, пише Ройтерс.

Сега планината се руши. Глобалното затопляне, дължащо се на изменението на климата, е довело до отдръпване на ледника и разтопяване на вечната замръзналост. Образуват се нови лагуни, които се разкъсват, свлачища раняват алпинисти и се отварят огромни пропасти, които прекъсват древния път към върха.

Снимка: Ройтерс

60-годишният Франсиско Галярдо е мулетар, който работи в планината от 14-годишен.

„С всяка година нещата се променят все повече. Всяка година има повече тъга“, казва пред Ройтерс Франсиско.

Той разказва, че семейството му работи на Ел Пломо от поколения, но смята, че им остава около десетилетие, преди да бъдат принудени да се преместят.

 

„Ще трябва да отидем някъде другаде, да видим какво можем да направим, може би да се насочим на юг“, допълва мъжът.

Снимка: Ройтерс

Само допреди няколко години последното изкачване на върха изискваше преминаване през ледник. Сега последното изкачване е по скалист склон. Галярдо разказва, че някога мулетата са можели да достигнат до друг лагер на около 500 метра по-нагоре и си спомня как животните са се хранили с трева около базовия лагер.

По време на посещението през април лагерът Federacion беше пуст, с пръст и камъни, натрупани близо до планинските стени, които според Галярдо са били покрити със сняг и лед.

Снимка: Ройтерс

„Промените, които наблюдаваме, са безпрецедентни в най-новата история на човечеството“, казва Пабло Уейнщайн, строителен инженер, който повече от две десетилетия изучава ледниците в Андите и Арктика.

В Андите има различни видове замръзнали образувания, включително покрити и непокрити ледници, както и скални ледници. Последните, съставени от смесица от отломки и земни ледове, реагират по-бавно на промените в климата, отколкото непокритите ледници, при които ледът е открит.

Снимка: Ройтерс

На голяма надморска височина в планините може да има и слой вечна замръзналост, която се определя като земя с температури под нулата за повече от две години. Когато ледът се намира във вечната замръзналост, той може да свързва почвата, чакъла и пясъка.

Ледниците в Андите обаче не са достатъчно проучени в сравнение с други региони поради това, че планинската верига е огромна и много от планините са отдалечени.

Снимка: Ройтерс

Сред най-добрите свидетели на климатичните промени са хората, които работят в планината, изкачвайки едни и същи маршрути година след година, десетилетие след десетилетие. Ройтерс разговаря с местни водачи и планински спасители в три държави и премина четири планини в Андите, за да разбере как са се променили условията.

Снимка: Ройтерс

Освалдо Сегундо Вилегас започва работа в планинското спасяване през 1964 г. и участва в спасяването на уругвайския отбор по ръгби, което вдъхновява номинирания за „Оскар“ филм Society of the Snow. Вилегас, който сега е на 80 години, казва, че първото му изкачване на Ел Пломо е било през 60-те години на миналия век, когато е било необходимо да се премине дълъг ледник и склоновете са били покрити с красиви 3-метрови пенитенти - тънки остриета от компактен сняг и лед, ориентирани към слънцето, които се образуват при топенето на твърдия сняг в сухия и студен въздух на високите Анди.

Снимка: Ройтерс

Някои висящи ледници, по които се е катерил, сега са просто скални стени.

„Когато аз си отида и вие си отидете, всичко ще бъде загубено. Имаше места в Патагония, на които ходих и които бяха целите в ледници, а сега са гори. И така ще бъде“, казва Вилегас.

Продължи да четеш