САЩ са нанесли щети на други държави в размер на 1,91 трилиона долара, причинени от техните емисии на парникови газове. Това става ясно от нов анализ, в който за първи път се оценява отговорността на държавите за разпалването на климатичната криза, пише „Гардиън“.
Огромното количество нагряващи планетата газове, "произведени" от САЩ, е причинило щети на други, предимно бедни, страни чрез горещини, суша и неплодородие на почвите.
По този начин САЩ изпреварват Китай, който в момента е водещият замърсител в света. Останалите водещи държави, които допринасят за глобалните икономически щети чрез своите емисии, са Русия, Индия и Бразилия. Тези пет държави са причинили загуби в размер на 6 трилиона долара в световен мащаб или около 11% от годишния световен брутен вътрешен продукт (БВП) от 1990 г. насам, като са подхранили климатичния срив.
"Това е огромно число. Не е изненадващо, че САЩ и Китай са начело на този списък, но цифрите наистина са много сериозни. За първи път можем да покажем, че емисиите на дадена държава могат да бъдат проследени до конкретни вреди", казва Крис Калахан, изследовател в колежа "Дартмут" и водещ автор на проучването за общите икономически загуби.
Изследователите от “Дартмут” комбинират няколко различни модела, показващи фактори като вреднии емисии, местни климатични условия и икономически промени, за да установят точното въздействие на приноса на отделна държава към климатичната криза. Те търсят тези връзки за периода от 1990 г. до 2014 г.
Кои страни са допринесли най-много за изменението на климата?
Установено е, че картината е твърде неравномерна - богатите страни в северните географски ширини, като тези в Северна Америка и Европа, са направили най-много за изменението на климата, но все още не са сериозно засегнати от него в икономически план.
На този фон по-бедните страни, като тези в тропиците или ниско разположените тихоокеански острови, са направили най-малко за увреждане на други държави и въпреки това понасят най-големите икономически щети от изменението на климата. В изследването не са взети предвид неща, които не се включват в БВП, като загуба на биоразнообразие, културни щети и смъртни случаи в резултат на бедствия, което означава, че в действителност щетите са много по-големи.
"На местата, където вече е горещо, става все по-трудно да се работи навън, смъртността от горещините се увеличава, по-трудно е да се отглеждат култури", казва Джъстин Манкин, географ в „Дартмут“ и съавтор на изследването.
Ще бъдат ли поставени под отговорност най-големите замърсители?
Развиващите се страни и активистите за климата настояват за плащания за "загуби и щети", които да бъдат направени за тези, които страдат най-много от глобалното затопляне чрез горещини, наводнения и суша. Но САЩ, които са отговорни за около една четвърт от всички емисии до момента, се противопоставят на създаването на такъв фонд. Като се позовават на опасения, че ще бъдат подведени под правна отговорност за щетите, причинени от техния неутолим апетит за изкопаеми горива като нефт, въглища и газ, пише „Гардиън“.
Натискът за промяна на тази позиция отново се засилва преди преговорите на ООН за климата, които ще се проведат в Египет по-късно тази година, като наскоро алианс от млади активисти от над 40 държави изпрати писмо до председателя на преговорите, в което настоява за действия по въпроса за загубите и щетите.
В писмото се посочва, че климатичната криза "ескалира хуманитарните кризи, които непропорционално засягат бедните страни от глобалния юг", като се отбелязва, че по оценки на ООН до 3,6 милиарда души по света живеят в райони, които са силно уязвими от климатични бедствия.
