Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че човечеството е изправено пред "перфектна буря" от кризи, която задълбочава неравенството между Севера и Юга. Това разделение е не само морално неприемливо, но и опасно, като допълнително застрашава мира и сигурността в един конфликтен свят, пише „Гардиън“.
Световната продоволствена, енергийна и финансова криза, отприщена от войната в Украйна, засегна страните, които вече се борят с пандемията и климатичната криза, и обърна тенденцията на все по-голямо сближаване между развитите и развиващите се страни, смята Антониу Гутериш.
"Неравенствата продължават да се увеличават вътре в страните, но сега те се увеличават по неприемлив от морална гледна точка начин между Севера и Юга. Това разделение може да бъде много опасно за мира и сигурността“, смята генералният секретар на ООН.
Гутериш заявява пред „Гардиън“, че най-голямата му загриженост е свързана с това как глобалните проблеми увеличават пропастта между богатите и бедните.
По-рано този месец ръководителят на Световната продоволствена програма на ООН предупреди, че десетки страни, зависещи от пшеницата от Русия и Украйна, рискуват да се сблъскат с протести, бунтове и политическо насилие, тъй като цените на храните в световен мащаб нарастват.
От всички кризи, пред които е изправен светът, климатичната криза изисква най-жизненоважни решения, добавя Гутериш.
"Войната в Украйна до голяма степен измести фокуса върху действията в областта на климата. Трябва да направим всичко възможно, за да върнем въпроса за климата като най-важния въпрос в нашия общ дневен ред. Става дума не само за планетата, но и за човешкия вид, който също е изложен на риск", казва той.
Опустошителни последици за климата
„Въпреки че на конференцията на ООН за климата Cop26 в Глазгоу през ноември миналата година бяха разгледани много важни теми, основният въпрос за това как да се намалят вредните емисии не беше обсъден сериозно и продължава да се пренебрегва“, смята Гутериш.
Според него има съгласие, че за да се задържи затоплянето до 1,5C над нивата от периода 1850-1900 г., е необходимо дълбоко намаляване на вредните емисии с 45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г.
„Но ние се движим в грешна посока. Рискуваме да заспим и да убием целта от 1,5C. (б.р. според доклада на IPCC това може и да доведе до широко разпространени опустошения и екстремни метеорологични условия)“, казва още той.
Всички показатели сочат, че последиците от климатичната криза се ускоряват по-бързо от най-лошите прогнози отпреди няколко години, добавя Гутериш.
По-рано този месец Гутериш описа компаниите за изкопаеми горива и банките, които ги финансират като държащи човечеството за гърлото и порица правителствата, които не успяват да ограничат изкопаемите горива и в много случаи се стремят да увеличат производството на газ, петрол и въглища.
Запитан за отстъплението на страните от ЕС, които обявиха планове за повторно отваряне на електроцентрали, работещи с въглища, в отговор на ограничаването на газовите потоци в Европа от страна на Русия, Гутериш заявява: "Въглищата са враг номер едно на действията в областта на климата."
Генералният секретар на ООН призова страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да преустановят експлоатацията на всички въглищни електроцентрали до 2030 г., а останалите страни до 2040 г.
Според Гутериш войната в Украйна е подчертала зависимостта ни от изкопаемите горива.
"Именно нестабилността на пазара на изкопаеми горива създава тези драматични последици в повишаването на цените на енергията и допринася за повишаването на цените на храните и за изключително трудното финансово положение на много развиващи се страни. Ако светът беше инвестирал, както би трябвало през последното десетилетие, във възобновяеми енергийни източници, днес щяхме да сме в съвсем различна ситуация. Трябва да научим уроците от миналото“, казва той.
Силата е в младите
Запитан какво му дава надежда, Гутериш казва, че се е срещнал с много млади хора в Лисабон, в рамките на младежки форум, чиято цел е да се разработят идеи за решения на извънредните ситуации, свързани с океаните и климата.
„Техните задълбочени познания, яснота, ангажираност в предложенията им и ентусиазъм са моята най-голяма надежда. Младите хора са ангажирани. Виждаме все повече градове, все повече гражданско общество и дори все повече области от частния сектор, които са ангажирани. Правителствата сега вероятно се превръщат в субектите, които се движат по-бавно", добавя той.
