Рекордни температури, бушуващи пожари, нестихващи земетресения и опустошителни наводнения. 2021 г. бе обгърната от екстремни метеорологични явления, които разделиха десетки хиляди семейства и отнеха човешки животи из цялото земно кълбо. Според учени голям процент от екстремните метеорологични явления се дължи на вредното въздействие на човечеството. Природата обича да ни напомня, че непремислените решения срещу нея се връщат неусетно, като бумеранг.
2021 г. бе изпълнена с подобни примери. През февруари невиждан студ обгърна горещия американски щат Тексас, милиони останаха без ток, загинаха 125 души. През март небето над Пекин се оцвети в оранжево и полетите бяха спрени по време на най-тежката от десетилетия буря в китайската столица.
През юли близо 200 души загинаха в Европа, след като проливни дъждове заляха Германия, Белгия, Нидерландия и други части от Стария континент. Последваха опустошителни пожари в съседна Гърция, ураганът Айда в САЩ и наводненията в Судан, при които 780 000 души останаха без дом, обобщава „Ройтерс“.
У нас наводнения и свлачища откъснаха десетки населени места от света. Щетите са за милиони и далеч не навсякъде животът е възобновил ритъма си от преди бедствията.
Някъде между безсилието пред природните бедствия и отчаянието от последиците отново се заговори за климатичните промени и глобалното затопляне. Зелената сделка се превърна в едно от най-добрите оръжия за възстановяване на икономиките от COVID пандемията, чуха се гръмки обещания за затварянето на въглищните централи, зелената трансформация на транспорта, а ядрената енергия отново се появи на политическата сцена като „ново“ старо бъдеще на световната енергетика.
На фона на мрачната статистика, годината бе изпълнена и с надежда, свързана с няколко важни глобални усилия за справяне с климатичната криза, а именно завръщането на САЩ към Парижкото споразумение, Конференцията на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу, както и публикуването на най-мащабния доклад на ООН за изменението на климата, изготвен от Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC).
Световните лидери стартираха нови планове за справяне с последствията от глобалното затопляне, а някои стари цели се опаковаха в пресни споразумения.
Докладът на IPCC – „код червено за човечеството“
През годината станахме свидетели и на обезпокоителна статистика. В рамките на следващите две десетилетия температурите вероятно ще се повишат с повече от 1,5 C над нивата от периода 1850-1900 г., което не просто ще наруши амбициите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г., но може и да доведе до широко разпространени опустошения и екстремни метеорологични условия.
Това е само едно от многобройните „жестоки“ заключения на доклада за климата на IPCC, публикуван през август.
Според експерти необмислените човешки действия в ущърб на природата са една от причините за бързите промени в климата, включително покачването на морското равнище, топенето на полярния лед, горещите температурни вълни, наводненията и сушите, пише Би Би Си.
Според IPCC само бързото и драстично намаляване на парниковите газове през това десетилетие може да предотврати подобен климатичен срив, като всеки допълнителен градус вероятно ще задълбочи ускоряващите се последици, отбелязва „Гардиън“. Но въпреки усилията светът няма да се върне към по-умерените климатични модели от миналото.
След публикуването на доклада световните лидери заявиха, че стряскащите заключения трябва спешно да наложат нови политически мерки за преминаване на световната икономика към нисковъглеродна такава.
Стъпка напред в Глазгоу
Няколко месеца по-късно, световните лидери се събраха в шотландската столица на едно от най-важните събития на десетилетието. То имаше за цел да начертае пътя, по който страните да поемат, за да намалят бъдещите последствията от климатичните промени.
На срещата за климата в Глазгоу (COP26) бе подписано споразумение, според което страните трябва да преразгледат и подсилят ангажиментите си още през 2022 г. , за да постигнат голямата цел на Парижкото споразумение - ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Като по този начин да се запази реалистичния шанс за спасяването на света от катастрофални климатични промени.
Пактът за климата от Глазгоу, подкрепен от 197 държави, за първи път изрично взе под прицел изкопаемите горива, поиска от правителствата да ускорят намаляването на емисиите и обеща повече пари за бедните държави, които изпитват трудности заради климатичните промени.
„Вече има ангажимент да се спре обезлесяването до 2030 г. Смятаме, че след това трябва да се премине към мащабно залесяване и възстановяване на екосистеми, което да ни позволи земната повърхност да поглъща въглерод в почвите и в биомасата. На срещата се насочи внимание и към газа метан, който е вторият най-значим парников газ. Докладът на IPCC идентифицира, че спирането на емисиите на метан и извеждането му от атмосферата може да доведе до достатъчно бърз резултат, така че да имаме време да се справим с въглеродния диоксид“, посочва пред bTV старши експертът „Климат и енергия“ във WWF – България Апостол Дянков.
Инициативата за намаляването на емисиите на метан с 30% до 2030 г. е на САЩ и на срещата в Глазгоу бе подкрепена от близо 90 държави. Китай, Русия и Индия, едни от най-големите световни замърсители с метан, обаче не се присъединиха към идеята.
