Нападението на летището в Кандахар стана едва няколко дни след като част от българския контингент се прибра у нас.
Капитан Василев наблюдава ракетния обстрел над летището в Кандахар по телевизора.
Ако нападението беше станало едва няколко дни по-рано, капитанът нямаше да е просто зрител.
„Аз се поставих на мястото на хората които са били там. И не е много добро чувство, никак не е добро”, разказва Василев.
Още докато вървят кадрите, капитанът вече звъни в базата в Кандахар, за да се убеди, че нашите войници са добре. Ударът по петата порта, охранявана от румънските военни, е само на 500 м от пропускателния пункт, който нашите части охраняват.
„Там нещата ги очакваш всеки момент - каквото и да бъде - няма как да се отпуснеш”, споделя още той.
Летището в Кандахар често е обект на въздушни удари. Според нашите военни талибаните използвали 107 мм ракети, които са китайско производство. Неточният им мерник превръща всеки един войник в мишена. Последният път, когато българите са били обстрелвани е през май.
Разказват, че първото, което се случва при ракетен обстрел са сирените.
„Две минути след сирените идва и първият взрив”, разказват военни.
Сержант Иво Василев разказва, че имал късмет при една от последните атаки. „Аз бях в укритието в този момент – там ме хвана ракетата. В такъв сложен момент винаги си представям съпругата ми и дъщеря ми”, споделя той.
Според капитан Христо Василев „най- страшното обаче е когато и последния тътен от ракетния обстрел заглъхне”.
По думите му най-трудно е първите пет минути след атаката, когато все още не знаеш какво се случва с хората ти.
„Трябваше да ми се обаждат, да ми казват кой къде се намира, в кой бункер е, жив ли е...”, разказва Василев.
Въпреки риска капитанът, за когото това е втора мисия в Афганистан и четвърта зад граница, казва, че отново би заминал.
синхрон - кап. Христо Василев- - под. 52 740 Хасково
„Това ни е работата , ние трябва да бъдем там”, разказва той. В момента в Афганистан има над 80 български военни. Част от тях са разположени в Кандахар.
