Небето ни става все по-неспокойно, което прави нуждата от разбиране и прогнозиране на турбулентността все по-належаща. Изследователите смятат, че птиците биха могли да дадат насоки, пише Би Би Си.
Когато погледнете нагоре, небето може да изглежда спокойно, дори неподвижно, но въздухът винаги е в движение.
Той е флуиден, тече като вода, с вихри и течения, понякога плавни и спокойни, а понякога бурни и силни. Турбулентността е едно от най-непредсказуемите метеорологични явления. Изследванията показват, че със затоплянето на планетата вероятността от силни турбуленции става все по-голяма.
Ако самолет се сблъска с нея, най-турбулентният въздух може да причини наранявания или дори смърт, както и структурни повреди на самолетите. Във вторник полет на Singapore Airlines от Лондон се сблъска със силна турбуленция: 31 души бяха ранени, а един загина.
Пътниците на борда на Boeing 777-300ER разказаха, че самолетът започнал да се накланя и тресе, след което паднал внезапно, а „хора и предмети бяха разхвърляни из кабината“.
Възможно ли е да има по-добри начини за прогнозиране и справяне с турбулентността?
Някои изследователи смятат, че отговорите се крият в животинския свят.
Птиците често се сблъскват с неспокойно небе. Макар че само няколко вида достигат височината на пътнически самолет, изучаването на реакциите им на по-малка височина може да помогне на метеоролозите да създадат по-добри модели за прогнозиране на турбуленцията, казва Емили Шепърд, експерт по полета на птиците и въздушните потоци в Университета Суонзи в Уелс.
И това не е всичко, което бихме могли да научим от нашите птичи приятели: някои видове са се приспособили да се справят с „екстремни турбуленции“, казва тя.
Анализът на това как те я използват в своя полза би могъл да послужи за проектиране на самолети, особено в градска среда, където могат да летят по-малки самолети и безпилотни летателни апарати.
Според проучване от 2024 г. самолетите се сблъскват с умерена до „силна или по-голяма“ турбуленция 68 000 пъти годишно. Турбулентността се определя като „неравномерно движение на въздуха“, причинено от вихри и вертикални течения, и се свързва с метеорологични явления като фронтове, срязване на вятъра и гръмотевични бури. Турбулентността може да причини няколко неприятни удара или да изкара самолета извън контрол, предизвиквайки „хаотични преобръщания, наклони и отклонения“.
Съвременните самолети са оборудвани с усъвършенствани метеорологични радарни системи, които пилотите използват, за да идентифицират и навигират около зоните на турбуленция.
„Можем успешно да предвидим около 75% от турбуленциите до 18 часа напред“, казва Пол Уилямс, който е учен по атмосферни науки от Университета в Рединг.
Съществуват обаче много видове турбуленция, а някои от тях могат да бъдат по-трудни за откриване. Силната турбуленция, която засегна полета на Singapore Airlines, често се причинява от невидима „турбуленция в чист въздух“. Тя може да възникне без предупреждение и е една от най-честите причини за авиационни произшествия, свързани с метеорологичните условия.
Въздушна турбуленция в чист въздух се появява на големи височини, където самолетите се движат в привидно спокойно синьо небе. Тя не може да се види с просто око и не се открива от бордовите сензори. Дори спътниците не могат да видят този вид турбуленция, а само структурата и формата на струйното течение, което може да подскаже за наличието ѝ. Пилотите често трябва да разчитат, че някой самолет, който лети по същия път пред тях, ще съобщи, за да могат да коригират маршрута си.
Изменението на климата прави турбуленцията в чист въздух по-често срещана, казва Уилямс, който е изследвал нейното увеличаване.
„Казано по-просто, изменението на климата увеличава температурната разлика между топлите и студените въздушни маси, които се сблъскват, за да образуват струйното течение в горните слоеве на атмосферата. Този ефект прави струйното течение по-малко стабилно и позволява да се появяват повече турбуленции“, казва той.