Маршрутът на мигрантите по турско-българската граница води през гъсти, безкрайни гори. Наричат го „Триъгълника на смъртта“, защото в него са изгубени множество тела. Разследване на германската обществена телевизия ARD разкрива, че за последните две години там са загинали над 90 души, които завършват в безименен гроб.
На турско-българската граница опитите на мигрантите да влязат в Европейския съюз често завършват с фатално изтощение, пише Tagesschau. Отново и отново бежанците се губят и умират от обезводняване и изтощение, а често работници от неправителствени организации са тези, които ги намират… мъртви.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Според разследването на виенското студио на ARD в сътрудничество с Lighthouse Reports, dem Spiegel, RFE/RL, Solomon и inews само през последните две години най-малко 93 души са загинали по пътя си през България. Затова го наричат „Триъгълника на смъртта“.
Изследователският екип разполага с множество видеоклипове и снимки на бежанци. Те стоят до умиращите си спътници, слагат им якета, опитват се да ги покрият и накрая трябва да ги оставят, а втренченият им поглед е заснет на видео от мобилен телефон.
Сред изгубените в „Триъгълника на смъртта“ е и синът на Хусам Абин Бибарс Маджид – красив, млад мъж със сини очи и грижливо подстригана черна брада. Последният признак на живот от Маджид идва през есента. Бащата Хусам е избягал от Сирия още през 2015 г. и живее в Дания.
За да последва плана му, Маджид тръгва през прословутия балкански маршрут, който през последните години е все по-опасен. Външните граници се охраняват по-строго, а бежанците и техните трафиканти избират по-дълги и рискови маршрути, за да избегнат срещи с полицията, пише ARD.
Твърде слабите биват изоставени
По пътя здравето на Маджид се влошава. Той става все по-слаб, съобщава за коремни спазми и вече не може да ходи. Баща му се свързва с каналджията, като го моли да не го оставя в гората в това състояние, а да го предаде на най-близкия орган.
Издирването
Хусам обаче губи контакт с него и тръгва да търси сам сина си. Той пътува до България, посещава болници и морги. Първата следа намира в отделението по съдебна медицина в Ямбол. Казали му, че там е имало тяло, отговарящо на описанието на сина му, а в полицейския участък му показали снимки и му казали, че тялото е намерено в полето.
Хусам иска да види и идентифицира сина си, но тялото вече го няма. Полицията разполага само с номера на гроба. Бащата трудно понася новината и отказва да повярва.
„Иска ми се поне да имам възможност да видя Маджид за последен път, но и до днес не съм сигурен в смъртта му. Виждал съм негови снимки и съм получил телефона му, но не съм го виждал със собствените си очи. Съзнанието ми все още не може да повярва, че човекът в този гроб е моят син“, казва Хусам пред ARD.
Какво казва прокуратурата?
Преди още тялото да бъде идентифицирано, прокурорът вече го е освободил за погребване.
Милен Божидаров, един от прокурорите в региона отговаря така: „Моргите са пълни и всички трябва да бързат. Ако може да се приеме, че мъртвият е мигрант и роднините са далеч, тогава няма разумни причини тялото да се пази“.
Бащата на Маджид пристига в България 22 дни след смъртта на сина си. Оказва се обаче, че вече е твърде късно. Единственото, което все още можел да посети е купчина пръст в гробище, заобиколено от други безименни гробове.
Но защо?
Адвокат Драгомир Ошавков от Бургас остро критикува тази практика. Според него не би трябвало да има разлика дали починалият е българин, или мигрант.
По думите му властите нямат интерес да установят истинската причина за смъртта и самоличността на бежанците. Те просто искат да приключат процеса бързо и по възможно най-удобния начин.
Това е поведение, което е недостойно за ЕС, смята евродепутатът от групата на „Зелените“ Ерик Марквардт.
„Ако хората просто се погребват след няколко дни, без да се установява точно причината за смъртта и без да се полагат грижи за близките им, то е ясно, че ЕС не желае тези случаи да бъдат огласявани“, допълва той.
Маджид не е изключение
Няколко дни след смъртта на Маджид се ражда дъщеричката му. Тя ще расте с майка си, но без баща. И никога няма да разбере къде и как точно е починал баща ѝ. А Маджид не е единственият, за когото така желаният път към ЕС се превръща в смъртоносен и завършва в безименен гроб.
