Филмът на Джонатан Глейзър „Зона на интерес“, който разглежда крайните ефекти на дехуманизацията по време на Втората световна война и Холокоста, очаквано предизвика бурни овации на всички международни фестивали. Лентата получи и „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, беше номинирана и в голямата категория за най-добър филм.
Но къде е истинската „Зона на интерес“ – домът на коменданта на лагера „Аушвиц-Биркенау“ Рудолф Хьос и съпругата му Хедуиг.
Малка спретната къщурка…
Спретната къща на два етажа, заградена с ограда от дърво и порта с ковано желязо. От едната страна растат високи дървета, а от другата – има огромен двор, отрупан с най-различни видове цветя.
В двора има и малко езерце, беседка и маса за пикник.
Къщата се намира в близост до река и пикниците на брега ѝ са ежедневие за семейство Хьос.
Всичко това звучи много идилично, но оградата на градината е оградата на лагера Аушвиц.
Рудолф Хьос е първият и най-дълго управлявал комендант на лагера. Той е този, който усъвършенства газовите камери, така че да „убиват по 2000 бройки“ едновременно. Хьос е назначен на поста на 4 май 1940 ч. и оттогава заживява в спретната къща, залепена за Аушвиц със семейството си – съпругата си Хедуиг и петте им деца, три момичета и две момчета.
Рудолф и Хедуиг се запознават в младежки лагер близо до Балтийско море. Там двамата мечтаят заедно за живот, който е далеч от големия град, както и да продължат арийската раса. Женят се млади. А къщата до Аушвиц е всичко, за което някога са мечтали.
Семейство Хьос има многобройна прислуга в дома си – готвачи, чистачи, градинари, шивачки. Всички до един са или затворници от лагера Аушвиц, които не са стигнали до газовите камери, защото са определени като „годни за работа“ от SS, или полски граждани от близкия град Освиенцим.
Малката спретната къщурка е обзаведена с мебели, конфискувани от домовете на богати евреи по време на Втората световна война. Вторият етаж гледа към първата газова камера на Аушвиц, предвидливо скрита от високи дървета. В близост е и комин на един от крематориумите.
Живот за чудо и приказ
Годините, които семейство Хьос прекарва в дома си до Аушвиц, са изпълнени с охолство, смях и хубави спомени. Семейството често ходело на бреговете на близката река на пикник и да лови риба. Децата растели навън в безкрайни игри.
„Момчетата играеха постоянно навън. Най-големият му син, Клаус, играеше с истински пистолет и карабина, и понякога стреляше директно в градината. Детето го правеше от глупост. Насочваше оръжието към нас и казваше: „Ще застрелям полското прасе“, разказва оцелял затворник от Аушвиц, който е работил като градинар за семейството.
Според разказите на Янина Шзцурек – полякиня, която работи като шивачка за семейство, децата редовно наблюдавали затворниците от Аушвиц как работят. Един път я помолили да им ушие подобни униформи и се гонили из двора. Когато Хьос се прибрал и видял децата, той разкъсал дрехите им и ги прибрал в къщата.
В биографията си, която Рудолф Хьос написва, докато чака смъртната си присъда след войната, комендантът на Аушвиц твърди, че съпругата му Хедуиг нямала представа за убийствата в лагера.
„Комендантът направи тази къща толкова великолепна и толкова добре оборудвана, че съпругата му обяви: „Тук искам да живея и да умра“, спомня си Станислав Дубиел, поляк, който работи като градинар в дома на Хьос.
„Те имаха абсолютно всичко. Нямаше как да го нямат заради огромните количества всякакви благини, които се конфискуваха в лагера и от SS“, допълва той в показанията си след войната.
