Брюксел предложи първата по рода си Европейска стратегия за отбрана. Освен с войната в Украйна, има ли тя връзка и с предстоящите избори в Съединените щати?
Връзката е безспорна. Какъвто и да е изходът от изборите там, целта е Европа да е независима в отбранителната си промишленост. Въпреки че няма да го чуете все още официално, има сериозни притеснения относно бъдещата роля на Вашингтон в НАТО, ако Доналд Тръмп спечели изборите и евентуално поиска оттегляне.
„Европа трябва да се събуди по спешност“, заяви преди дни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. От началото на войната в Украйна 75% от оръжията, които държавите членки са закупили, са произведени извън Европа.
Днешното предложение не иззема компетенциите на държавите членки относно собствените им войски. Но 27-те отделни армии в момента имат различно оборудване, често несъвместимо помежду им.
Комисията отчита, че 90% от производството на оборудването за отбрана е концентрирано в едва няколко държави.
Затова и новата стратегия предвижда държавите членки да инвестират заедно в европейското производство на оръжия и боеприпаси. През следващите три години ще бъдат инвестирани 1,5 млрд. евро. Ускоряването ще има за цел и подпомагането на Украйна с боеприпаси във войната с Русия.
Междувременно президентът на Унгария ратифицира договора за присъединяване на Швеция към НАТО. Будапеща обаче ще блокира кандидатурата на нидерландския премиер Марк Рюте за бъдещ генерален секретар на пакта.
