В Киев са специалните пратеници на bTV Стоян Георгиев, Александр Осиченко и Марио Николчев, които до преди часове бяха на източния фронт - в района на Харков, където в момента се водят най-интензивните боеве. Екипът посети град Изюм - 50-хиляден град преди войната, който е окупиран от руската армия. След това остават 13 000 жители. 1000 от тях са убити по изключително мъчителен начин.

На 9 март 2022 г. Русия хвърля авиационна бомба върху 5-етажен блок на улица "Першотравневна" №2 в град Изюм, Харковска област, като убива 44 цивилни. Загиват цели семейства.

Зам.-директорът на главното полицейско управление на Харковски регион оглавява разследването на военните престъпления.

31 снимки
24 месеца война в Украйна
Снимка: Jeremy Co / Instagram / Collection of war.ukraine.ua

„Беше шокиращо, ние вадихме цели семейства заедно с децата. Техните родители, родители на техните родители. Цели семейства бяха погребани заедно, гроб до гроб, започвайки от непълнолетни деца и завършвайки с техните баба и дядо. Много е тъжно да кажа, че вече имаме голям опит в разследването на тази престъпления“, казва Сергей Болвинов.

Русия окупира 50-хилядния Изюм в началото на март 2022 г. По-голямата част от населението успява да избяга. От март до септември, когато украинската армия го освобождава, останалите в града хора преживяват кошмар, сравним с този в Буча.

„Повече от 450 тела бяха ексхумирани от масов гроб. По груби сметки ние загубихме по време на окупацията 1000 наши граждани. В град Изюм са установени четири стаи за мъчения. Четири стаи, в които са измъчвали нашите хора. Например, всички знаем историята с нашия писател Володимир Вакуленко, който е бил просто застрелян в корема. Само заради неговата украинска позиция“, казва зам.-кметът на Изюм Володимир Цокин.

„Стаите за мъчения - те са толкова много, защото тук е най-голямата окупирана територия. Те показват какво на практика означава руски мир. Мен и моите следователи и криминалисти ни впечатли как те използват стари телефонни апарати, които свързват към електрическа мрежа и с хората, за да ги измъчват“, казва Сергей Болвинов.

И днес властите продължават да откриват тела в Изюм. Все още има липсващи хора.

„В тези стаи за мъчения са се случвали масови злини. Убийства, измъчвания със сексуален характер. Най-лесно е това да го наречем престъпление, но това не е престъпление. Това е сатанизъм, канибализъм. Може би тези думи са подходящи, защото това беше толкова масово, абсолютно безнаказано, насочено срещу цивилно население - хора, които нямат оръжие. Обикновени мирни хора, които вероятно са имали своята позиция и са били измъчвани до смърт“, посочва зам.-кметът на Изюм.

Малката София е на една година, когато домът ѝ е разрушен. Сега тя е на 3 години и започва да трупа своите първи спомени от родния си град Изюм от картините на разрушения.

След деокупацията 27 000 от 50-хилядното население се е върнало. Останалите или нямат дом, или нямат работа заради разрушените предприятия и икономика, или не намират за добра идеята да живеят едва на 40 км от фронта.

Продължи да четеш