Избирателната активност намалява в целия свят, но все по-често се наблюдава оспорване на резултатите от изборите. Това се констатира в посветен на демокрацията доклад на шведски мозъчен тръст, цитиран от БТА.

В периода 2008 г. и 2023 г. избирателната активност в световен мащаб е спаднала с 10 процентни пункта - от 65,2 % на 55,5 %, се посочва в годишния доклад на базираната в Стокхолм междуправителствена организация „Интернешънъл ИДЕА“.

Спадът засяга както младите демокрации, така и старите и консолидирани демокрации в Европа и Америка, заяви генераленият секретар на организацията Кевин Касас-Замора.

Докладът обхваща 173 държави, като почти половината от тях също така показват „много рязък спад по поне един важен критерий“ за дефиниране на демокрацията, като например способността за организиране на надеждни избори или защитата на свободата на печата.

Според доклада в Съединените щати три показателя са намалели в сравнение с 2015 г.: надеждността на изборите, гражданските свободи и политическото равноправие.

По-малко от половината от американското население (47%) смята, че изборите през 2020 г. са били „свободни и честни“, сочи друго проучване на „Интернешънъл ИДЕА“.

Снимка: Явор Николов

То е публикувано през април 2024 г., т.е. преди първия опит за убийство на бившия американски президент Доналд Тръмп през юли.

Освен със силната си поляризация, в САЩ има и отказ на част от американския електорат да счита изборните процеси и резултати за достоверни. Има го и легитимирането на политическото насилие, отбелязва специалистът от мозъчния тръст. 

 

Според Кевин Касас-Замора сеенето на съмнения относно „солидната и надеждна“ избирателна система не се ограничава само до Съединените щати, а е глобално явление.  

Когато политическите лидери отказват да признаят надеждността на едни избори или поемат инициативата да ги оспорят в съда, „те изпращат важен сигнал към избирателите“.

„В някои случаи това са основателни опасения относно изборите. В други те са цинични опити да се подкопае общественото доверие в победата на опонента“, се казва още в доклада.  

В периода от средата на 2020 г. до средата на 2024 г. във всички поручени държави резултатите от всеки пети избори са били отхвърлени от загубилия кандидат за президент или парламентарна партия, а опозиционните партии са бойкотирали всеки десети избор.

Например, във Венецуела опозиционният кандидат Едмундо Гонсалес Урутия замина в изгнание в Испания на 8 септември, след като оспори преизбирането на президента Николас Мадуро на 28 юли.

Резултатът не беше признат от САЩ, Европейския съюз и няколко латиноамерикански държави, включително някои от историческите съюзници на Каракас.

Докладът представя мрачна картина на състоянието на света, в който войните, глобалното затопляне и социалното неравенство подхранват ерозията на демокрациите.

„Една напълно демократична Русия никога нямаше да нахлуе Украйна, щеше да има достатъчно механизми за контрол и баланс, за да предотврати това. Всички ние непрекъснато говорим за сигурността в Европа и се надявам, че ще разберем, че подкрепата за демокрацията е ключов елемент от всяка добре обмислена стратегия за сигурност“, подчерта генералният секретар на „Интернешънъл ИДЕА“.

Въпреки негативните констатации в доклада има няколко проблясъка на надежда. Неотдавнашните избори, последвани от мирна смяна на властта в Гватемала, Индия, Полша и Сенегал показват, че хората все още имат право на глас, смята Кевин Касас-Замора.

Данните за 2024 г., „една супер изборна година“, в която половината от населението на света гласува на различни избори, ще бъдат подробно анализирани в следващия доклад на мозъчния тръст.