Както много други сфери, пандемията от коронавируса принуди и дипломацията да се пренесе от реалния във виртуалния свят. А дипломатите - да се адаптират спешно към тази радикална за професията им промяна.

За нейните предимства и недостатъци разказва американското списание „Форин полиси“.

Недостатъците: без „кулоари“

Дипломати от различни краища на света споделят, че е трудно да се водят истински преговори без директен човешки контакт и без неформалните разговори в кулоарите, които съпътстват всяка голяма лидерска среща - независимо дали става дума за ООН, Г-20 или Европейския съюз. Мнозина също така отбелязват, че при онлайн контактите съществува риск от недоразумения и недобро разбиране на отсрещната страна, включително и заради ограниченията в езика на жестовете.

Пътуваме до Гърция и Сърбия без карантина от 1 юни

Друга голяма бариера - при видеоконферентните връзки автоматично отпада уговорката „извън протокола“. Всички страни са наясно, че комуникацията им лесно може да бъде записана, а това ги прави много по-неохотни да се отклонят от официалната си позиция и съответно намалява дипломатическите възможности за маневри.

Без фотоапарати и драма

Отпада и „статутът“ на т.нар. срещи на върха. Обикновено те се организират, когато на ниски нива вече са постигнати договорки, за да могат лидерите да довършат започнатото от техните екипи и да представят резултата пред гражданите. Обществените очаквания неведнъж са се превръщали в стимул за финализирането на споразумение. При онлайн срещите цялата тази драма и публичният елемент - десетки журналисти, очакващи заветната пресконференция, отсъстват.

Тръмп се самолекува, взима хидроксихлорохин по своя инициатива

И не на последно място - сериозни са въпросите за сигурността на комуникацията по интернет. Всяка платформа може да стане жертва на хакери - шпионски агенции или престъпни организации, а осъзнаването на този риск променя самата комуникация между хората.

Предимствата: гъвкавост и свързаност

Дипломатите обаче осъзнават и положителни страни на т.нар. „зуум-дипломация“. Според специалния координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес Николай Младенов онлайн платформите не вършат работа за конфиденциални въпроси, но са напълно достатъчни за ежедневните контакти.

„Странно е, но работи“, споделя Младенов. „Няма време за любезни приказки, така че пристъпваш директно към темата. В този смисъл е по-ефикасно от личните срещи, които отнемат време за пътуване, започват с неформални дискусии, чаши кафе и чак след това преминават към същественото“, коментира експертът.

Пандемията е отнела живота на повече от 320 000 души, заразените са близо 5 милиона

Според други представители на професията организирането на онлайн срещи е много по-лесно и по-евтино. Координацията на графиците на участниците не изисква толкова усилия, което означава, че лидерите биха могли да си общуват по-често. А същността на видеоконферентните връзки - да бъдат кратки и конкретни - би могла да ускори взимането на някои решения. Липсата на пространствени ограничения може да е полезна за включването в разговора на повече експерти, които да предлагат решения и да подпомогнат процеса.

Прогнозите

Прогнозата на дипломатите е, че ще продължат да си служат с интернет платформите и след края на пандемията, отчасти и по финансови причини заради свиващите се бюджети на службите за външна дейност. В интервю за руското издание „Аргументи и факти“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заявява „Онлайн дипломацията ще остане част от международните отношения и след вдигането на карантината“.

Всеки над 5 години във Великобритания вече може да бъде тестван за COVID-19

И той, както и други негови колеги, обаче, са съгласни, че светът ще се върне и към срещи „на живо“ за случаите, които не могат без личен контакт - за изграждане на доверие и партньорски взаимоотношения и събиране на информация за случващото се „на терен“.